Европейският съюз е на път да тества търпението на американския интернет гигант Alphabet, който е собственик на популярната интернет търсачка Google.

Брюксел е на път да финализира приемането на нова директива за авторското право, която ще принуди компаниите от ранга на Alphabet и Facebook, както и останалите онлайн платформи, да плащат компенсации на авторите и изданията, чиито материали или откъси от тях излизат като резултати в техните търсачки, пише Bloomberg.

Идеята предизвика негативни реакции сред представителите на интернет компаниите, като от Google дори обявиха, че обмислят да спрат услугата си Google News за европейския пазар. Засега от компанията очакват окончателния вариант на новите текстове в закона, на базата на който ще вземат решение за бъдещите си действия.

Очакваше се новият европейски закон за авторското право да влезе в сила още в началото на годината, но процедурата се забави заради разногласията между отделните страни членки. Изданието цитира анонимен представител на Съвета на Европейския съюз, който в момента се председателства от Румъния.

Според него законодателите се нуждаят от още време, за да изработят някаква единна позиция, тъй като директивата за авторските права е много сложна и изисква задълбочен анализ.

Google не получава директни приходи от услугата Google News и затова спирането й няма да се отрази директно върху финансовите отчети на компанията. Но в същото време тя осигурява много сериозен трафик, особено при потребителите на мобилни устройства.

Тази активност впоследствие се пренасочва към търсачката, където генерира солидни постъпления от реклами. Освен това новинарската платформа на Google директно се конкурира с други подобни услуги, предлагани от Apple и Facebook.

Европейските бюрократи не могат да постигнат единодушие по много въпроси, включително и за дефиницията на понятието "откъс от журалистически материал". Не е ясно дали отделни думи или изречения могат да бъдат обект на авторски права.

Другият проблем е, че новата директива задължава интернет компаниите да гарантират, че всяко съдържание, което е със защитени авторски права, включително музика и видео, няма да се показва в техните търсачки и платформи, освен ако няма изрично подписан договор с неговия автор.

Какво търсиха българите в Google през 2018 г.?Днес Google обяви резултатите от „2018 година на търсене“ - класация на най-често търсените термини
Според официалните представители от Брюксел, цитирани от Bloomberg, все още има време промените да бъдат прокарани, макар и с известни корекции. Ако обаче не се стигне до окончателно решение на въпроса преди изборите за Европейски парламент през юни, вероятно приемането на новата директива ще се забави поне до края на годината.

Документът обаче предизвика негативни реакции не само от страна на интернет гигантите, като Alphabеt, но и в средите на издателите и на авторите на новини. Първоначалният план, предложен от Еврокомисията още през 2016 г., предвиждаше те да могат изрично да отбележат, че се отказват от парични искове и компенсации за това, че Google показва в търсачката си техни материали.

Но с последните поправки, въведени от Европарламента, този отказ може да се окаже проблематичен и малките издатели да бъдат изправени пред нов проблем - да не могат да разрешат на Google да разпространява съдържанието им безплатно.

Това би било по-голям удар за тях, отколкото за търсачката, тъй като те разчитат на нея за генериране на трафик към собствените им сайтове и онлайн платформи. В Испания, например, Google спря да предлага услугата Google News именно по тази причина.

Правителството в Мадрид прие закон, който задължава разпространителите на онлайн съдържание да плащат авторски права, независимо от това дали самите автори имат такова желание.

В резултат на това малките издатели са загубили около 13% от своя интернет трафик по данни на местната браншова асоциация, цитирани от Bloomberg. Във финансово изражение тези загуби възлизат на около 9 млн. евро.

Google на 20 г. – най-важните събития в историята й по годиниНеофициално началото за Google е през 1996 г., когато Лари Пейдж и Сергей Брин са студенти в Станфордския университет и работят по идея, действаща противоположно на търсачките по онова време
Сега решението на Еврокомисията да последва испанския пример изправя от едната страна на "барикадата" големите издатели и новинарски агенции (повечето от които подкрепят закона) срещу Googlе, дребните издатели и защитниците на свободата на словото в интернет.

От Alphabet твърдят, че новите разпоредби ще ги принудят да избират кои издатели да бъдат "лицензирани", като по този начин изкуствено ще се определят печелившите и губещите. И тъй като големите издатели и новинарски агенции по принцип предлагат много по-голям избор на популярно съдържание, те автоматично ще изтласкат по-малките конкуренти.

Според Ричард Гинграс, който ръководи новинарския отдел на Google, едва ли има компания, която може да лицензира всички автори на съдържание в Европейския съюз, особено като се има предвид широкото тълкуване на това понятие в закона.

Още повече, че в зависимост от окончателното оформление на текстовете в новата директива, може да се окаже така, че Google ще дължи пари не само за съдържанието в Google News, но и за откъси от авторски материали, които излизат като резултати в търсачката. А това означава още несигурност и юридически проблеми за компанията.

Привържениците на новия закон обаче са на мнение, че Европа е твърде важна за американския интернет гигант и няма да се стигне до спиране на услуги.

"Аз не бих се хванал на този блъф, те се нуждаят от европейските потребители. Просто от Google трябва да измислят някакво работещо решение на проблема. Аз лично не се съмнявам, че ще го направят, там работят изключително умни и способни хора", казва медийният анализатор Франсоа Годар от Enders Analysis.