Неуморимият лидер на кубинската революция Фидел Кастро нямал време за удоволствия, мразел ваканциите, защото ги смятал за „буржоазни“, и твърдял, че живее в рибарска колиба. Единственият му лукс били пурите, които непрестанно пушел, пише Daily Mail.

Или поне така твърдял пред сънародниците си, които десетилетия наред живеели в ужасяваща бедност, порутени къщи и купонна система. Но реалността, пазена грижливо в тайна от обществото благодарение на железния му юмрук върху медиите и публичното говорене, е много различна.

Невероятен ухажор и познавач на храната, който държал около 20 луксозни имота на Карибите, включително частен остров, който посещавал с красивата си яхта, Кастро е завършен измамник. Мъжът, който прекарва целия си живот, критикувайки капитализма, живеел като крал.

Западни наблюдатели отдавна подозирали, че Ел Коменданте отклонявал пари от държавни компании, включително малка златна мина. Но когато Forbes включи Кастро през 2006 г. сред най-богатите крале, кралици и диктатори в света, той гневно заяви, че живее със заплата от 25 долара на месец.

Неговото лицемерие излезе наяве едва през 2014 г., когато бившият му бодигард Хуан Рейналдо Санчес написа книга за тайния живот на Кастро, в която твърди, че имал състояние от поне 120 млн. долара.

Той разкри луксозният му начин на живот, който би ужасил бедните кубинци. Според бодигарда обикновен риболовен ден в кристално чистите води на частния остров на Кастро бил като „кралски лов с участието на Луи XV в горите около Версай“.

Диктаторът ставал на обяд, облечен във водолазния си костюм. След това се отправял с блестяща моторна лодка, пълна с любимото му скъпо уиски и печени лангусти, към водите, които преди това били проверени от служителите му. Те трябвало да открият зоните с най-много риба.

Санчес описва частния остров Кайо Пиедра като „райска градина“, в която забавлявал известни гости, като писателя Габриел Гарсия Маркес, и можел да покаже забележителна лагуна, пълна с костенурки и делфини. Кастро стигал до нея с луксозна яхта, изработена от рядка анголска дървесина.

На сушата големите му къщи включвали „огромно хаванско имение“ с боулинг игрище на покрива, лична болница и баскетболно игрище, както и крайморска вила с басейн, джакузи и сауна. Най-известната му къща била Unit 160, или Пунто Серо, която приличала на крепост и била не само щабът на режима му, но и приютявала завод за сладолед.

Кастро се ужасявал, че може да бъде отровен, и набавял храната си от местни хора или от богати приятели в чужбина, които го снабдявали с изискани храни. Той имал собствена крава, която задоволявала нуждите му от мляко. Близо до Unit 160 се намирала отделно и по-тайнствено имение, което било отделено за другия му порок – жените. Кастро редовно се срещал там с любовниците си.

Той успял да прикрие изневерите си, от които се родили поне девет деца от четири жени. Сред предполагаемите му любовници били италианската актриса Джина Лолобриджида и непълнолетна танцьорка в нощно заведение, която разказва, че той пушел непрекъснато по време на секс.

Славните му афери му спечелиха прякора „жребецът“. Кастро обичал млади кубински жени с всякакъв цвят на кожата и минало и полушеговито споделил пред журналист, че колосалният му сексуален апетит го отдалечил от Римокатолическата църква. Според слуховете в Хавана, когато бил със сексуалните си партньорки, Кастро винаги оставял военните си ботуши, наследство от дните му като партизанин, когато враговете можели да ударят във всеки момент.

Кастро изневерявал и на двете си жени. Първата Мирта Диас-Баларт, за която се оженил, когато бил студент по право, му родила син Фиделито. След като се развел с нея, Кастро уредил момчето да го посети в Мексико и никога повече не го върнал на бившата си жена. Фиделито получил образованието си в Москва и станал водещ кубински ядрен учен, преди баща му да го уволни.

Една от първите любовници на Кастро била Наталия Ревуелта, съпруга на кардиолог, която го дарила с дъщеря. Алина станала модел и скандализирала баща си, като се появила с изрязан бански в реклама на ром. По-късно тя бяга от репресивния режим на баща си, като си слага перука и се сдобива с фалшив испански паспорт.

След това Кастро имал афера с дългогодишната си секретарка Селия Санчес. Когато тя починала през 1980 г., той се оженил за втората си съпруга Далия, бивша учителка, която му родила още пет законни сина. Те били любовници от много години, като тя дискретно се установила в притежавана от Кастро къща край Хавана.

Според бодигарда му, диктаторът видял за първи път прекрасната Далия, докато произнасял реч на открито през 1961 г. Тя била на първия ред и той веднага започнал да си разменя закачливи погледи с нея, разказва Санчес.

Кастро, който използвал Viagra в края на живота си, имал флиртове с преводачките си на английски и френски и със стюардесата Гладис, която се грижела за него при пътуванията му в чужбина. „Той със сигурност имаше и други връзки, за които не знаех“, казва Санчес.

Страстта на Кастро към проститутките му създала проблеми с комунистическите съюзници. Маркус Волф, бивш началник на разузнаването на Източна Германия, си спомня как той създал паника сред службите за сигурност, след като изчезнал при посещение на Източен Берлин. Кастро напуснал хотела си през прозореца една вечер и се отдал на горещи страсти в бордей.

Бивша любовница опитва да го убие с отрова в крем за лице

Десетилетия наред ЦРУ и кубинци в изгнание са правили опит да убият Кастро в 638 заговора, включително като наели негова любовница, която трябвало да го убие, докато лежали в леглото. Марита Лоренс, която днес е на 77 години, била разкъсвана между любовта и омразата, когато трябвало да отрови Кастро с две смъртоносни хапчета, доставени вероятно от мафията.

Те били скрити в кутийка с крем за лице. Американката от германски произход била на 19 години, когато се влюбила в кубинския диктатор през 1959 г. и живяла девет месеца с него в хотел Havana Hilton.

Заговорът се провалил, когато Марита осъзнала, че не може да почисти студения крем от хапчетата и да накара Кастро да ги погълне. Други планове за заговор включвали поставянето на бомба в раковина на морското дъно, което Кастро като запален водолаз обичал да изследва; напояването на водолазния му костюм с гъби, за да получи ужасяващо кожно заболяване, и експлодираща пура при посещението му в централата на ООН в Ню Йорк. ЦРУ опитала също да го убие с отровна бактерия в чая, кафето или сладоледа му.

Бившият бодигард на Кастро разказва, че опит на ЦРУ през 1963 г. да накара служител в ресторанта на Havana Hilton да сложи отрова в млечния шейк на диктатора бил най-близо до успех. Операцията била осуетена, след като отровните хапчета паднали от хладилник, в който се съхранявали.

Американските архиви показват, че ЦРУ е доставяла различни оръжия на кубински чиновник в началото на 60-те години на миналия век. Те включвали първокласни пушки и писалка, снабдена с хиподермална игла, която била толкова тънка, че жертвата не можела да я забележи. Тя така и не била използвана.

След като агентите на ЦРУ не успели да убият Кастро, те се надявали да го унижат публично. Високопоставени служители обсъждали план да напръскат студиото му за телевизионни речи с химикал, подобен на халюциногенното хапче LSD или обувките му с депилиращ спрей, който бил толкова силен, че веждите, брадата и косата му можели да окапят мигновено при появата му на публично място.

Заговорът разчитал на това Кастро да остави обувките си пред хотелската си стая при посещение в чужбина, но той отменил визитата.

Стрелба на снайперист и атака с гранатомет по време на бейзболен мач също се провалили, както и опит през 2000 г., когато експлозиви били открити под подиума, на който трябвало да говори.