Една стена с подредени човешки гръбнаци. Няколко скелета в ъгъла. И витрина с черепи. Така изглежда нюйоркското студио на 22-годишния Джон Фери. Неговият бизнес е извън всякакви калъпи и клишета. Фери продава човешки кости. Колкото и абсурдно да звучи, предприемачът има рационално обяснение за всичко.

Фери се запалва по костите на 13-годишна възраст. По това време живее в Тайланд, а баща му му подарява скелет от мишка. Вместо да му се стори зловещ и странен, той отключва неподзирана страст, пише The Guardian.

Пет години по-късно Фери вече е в Ню Йорк, за да учи. Тогава прави сайт, през който продава животински кости. След като вижда във витрината на един магазин човешки череп, започва да мисли и за тези скелети. Днес за сайта му JonsBones работят осем души. Бизнесът има половин милион последователи и над 22 млн. харесвания в TikTok. Естествено, фигурира в почти всички известни социални мрежи и се разраства.

Източник: facebook.com/Jonsbones/

Неизбежно идват множество въпроси. Кой, по дяволите, би искал да си купи човешки скелет? За какво ще го ползва? И откъде идва скелетът?

Отговорите всъщност са много прости.

Откакто има медицина, бъдещите лекари трябва да се обучават на нещо. Най-добре на нещото, което ще лекуват. А това нещо е човешкият организъм с всичките му съставки. Така че бизнес с човешки кости съществува от столетия. Естествено, в условия, различни от сегашните. През XIX век лекарите във Великобритания се снабдяват с труповете предимно на бездомници, бедни и непотърсени мъртъвци. Регистрирани са дори случаи на убийства с цел продажба, защото се знае, че медицината плаща. През 1832 г. Великобритания приема закон, с който забранява продажбата на човешки трупове, а на лекарите се дава възможност да се обучават върху непотърсените в морги и болници. Това обаче значително намалява бройката им. Затова медиците се обръщат към колониалните владения, все още съществуващи тогава. Индия се превръща в най-големия пазар за човешки кости. Нещата стават толкова сериозни, че през 1978 г. вестниците в Индия съобщават за множество вандалски прояви и оскверняване на гробове с цел продажба на труповете. Индийските власти ликвидират този бизнес едва през 1985 г., когато е заловен „продавач“ с над 1500 детски скелета. През всичките години, в които работят, тези фирми превръщат човешките кости в свои продукти. Дори ги брандират. А днес са останали много такива.

Източник: facebook.com/Jonsbones/

И ето тук се появява бизнесменът Фери. Казва, че често пъти наследници на лекари намират буквално скелети, чиито собственици се оказват след смъртта на родител или друг роднина. И не знаят какво да ги правят. Но той знае. Изкупува ги и след това ги продава. Най-често клиентите му са отново медицински организации, купуващи с цел обучение. Костите се продават и за тренировки на кучета, специално обучени да откриват човешки останки.
Ако някой иска да пазарува, може да влезе на сайта на Фери. Там ще разбере, че цял скелет се продава за близо 6500 паунда (7500 долара). Ако пък иска само костите на таза, трябва да плати около 80 долара.

Предприемачът, който умира от желание да успееСлед три близки срещи със смъртта и опасни предприемачески опити Зеб Евънс основава бизнеса, който му носи смисъл
Не всички харесват подобна търговия - тя се върти в т.нар. сива зона.

Популярната платформа Ebay например забранява подобни практики преди години. Но през социалните мрежи няма чак такъв проблем.

Но се появява друг. Самата идея, че можеш да разматяш насам-натам с куриерски фирми кости на хора, починали кой знае кога е, меко казано, зловеща.

„Няма никаква етика в това да продаваш човешки останки“, казва проф. Бон Руумс от университета в Масачузетс.


Фери има своя собствена етична скала по този въпрос. Готов е продаде гръден кош, но не и да начупи на парчета гръбначна кост. Съгласен е да продава за медицински цели, но не и останки, които минават за археологически находки.


„Тези останки всъщност са човешки същества. И затова трябва да се отнасяш към тях с цялото си уважение“, казва той.

И все пак твърди, че в бъдеще би предпочел да не продава за медицински цели. И да създаде музей например. Така всички ще имат възможност да видят тази част от историята, смята той. Междувременно
е започнал бизнес с бижута, за да реши финансовата част на въпроса.