Екстремните рекорди превръщат Земята в непозната територия за учените
Серията от екстремни климатични рекорди по отношение на температурата на въздуха, топлината на океана и леда в Антарктика разтревожи редица учени, според които скоростта и времето на тези промени са "безпрецедентни", съобщава BBC.
Опасните горещи вълни в Европа могат да счупят още рекорди, твърди ООН.
Дали можем да свържем всички тези събития с изменението на климата – проучванията са в ход, но учените вече се опасяват, че някои от най-лошите им сценарии започват да се сбъдват.
"Не ми е известен период, в който всички елементи на климатичната система да са били рекордни или необичайни", казва Томас Смит, географ на околната среда в Лондонското училище по икономика.
"Земята сега е в неизследвана територия" поради глобалното затопляне, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, както и топлината от първия Ел Ниньо - затопляща се естествена метеорологична система от 2018 г. насам, допълва преподавателят по климатология в Имперския колеж в Лондон д-р Пауло Чепи.
Ето четири климатични рекорда, счупени досега през това лято:
През юли светът преживя най-горещия ден, регистриран някога, като счупи световния рекорд за средна температура, поставен през 2016 г.
Средната глобална температура за първи път надхвърли 17C, достигайки 17,08C на 6 юли, според службата на ЕС за мониторинг на климата Copernicus.
Продължаващите емисии от изгарянето на изкопаеми горива като нефт, въглища и газ стоят зад тенденцията на затопляне на планетата. Точно това се предвиждаше да се случи в свят, затоплен от повече парникови газове, казва климатологът д-р Фредерике Ото от Имперския колеж в Лондон.
"Човекът стои на 100% зад възходящата тенденция", категоричен е ученият. "Ако съм изненадана от нещо, то е, че виждаме рекордите да се чупят през юни, т.е. по-рано през годината. Обикновено Ел Ниньо оказва глобално въздействие едва след пет или шест месеца от началото на фазата", казва д-р Смит.
Ел Ниньо е най-мощното естествено колебание на климата в света. При него на повърхността на тропическия Тихи океан излиза по-топла вода, която изтласква по-топъл въздух в атмосферата. Обикновено това явление повишава глобалните температури на въздуха.
Средната глобална температура през юни тази година е била с 1,47C по-висока от обичайната за юни в прединдустриалния период преди индустриалната революция около 1800 г.
Запитан дали лятото на 2023 г. е това, което би прогнозирал преди 10 години, д-р Смит казва, че климатичните модели са добри в прогнозирането на дългосрочни тенденции, но не толкова в прогнозирането на следващите 10 години.
"Моделите от 90-те години на миналия век до голяма степен ни поставят там, където сме днес. Но да имаме представа за това как точно ще изглеждат следващите 10 години би било много трудно", казва той и добавя: "Нещата няма да се охладят".
Средната температура на световния океан е счупила рекордите за май, юни и юли. Тя се доближава до най-високата температура на морската повърхност, регистрирана някога, която е била през 2016 г.
Но именно екстремната топлина в Северноатлантическия океан е тази, която особено тревожи учените.
"Никога досега не сме имали морска гореща вълна в тази част на Атлантическия океан. Не съм очаквала това", казва Даниела Шмидт, професор по науки за Земята в Бристолския университет.
През юни температурите край западния бряг на Ирландия бяха между 4 и 5 градуса над средното ниво, което Националната океанска и атмосферна администрация класифицира като гореща вълна от категория 5, или "отвъд екстремното". Прякото обяснение на тази гореща вълна с изменението на климата е сложно, но продължава да се търси от научните изследвания, допълва професор Шмидт.
Това, което е ясно, е, че светът се е затоплил и океаните са абсорбирали по-голямата част от тази топлина от атмосферата, обяснява тя.
Професорът подчертава въздействието на тази топлина върху морските екосистеми, които произвеждат 50% от кислорода в света.
"Хората са склонни да мислят за умиращи дървета и треви, когато говорим за горещини. Атлантическият океан обаче е с 5C по-топъл, отколкото би трябвало да бъде – това означава, че организмите се нуждаят от 50% повече храна, само за да функционират нормално."
Площта, покрита с морски лед в Антарктика, е рекордно ниска за юли. Липсва площ, която е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, в сравнение със средната стойност за периода 1981-2010 г.
Учените бият тревожни камбани, докато се опитват да открият точната връзка с изменението на климата.
Затоплянето на света би могло да намали нивото на антарктическия морски лед, но сегашното драматично намаляване може да се дължи и на местните метеорологични условия или океанските течения, обяснява д-р Каролин Холмс от Британската антарктическа служба.
Тя подчертава, че това не е просто счупен рекорд – той е счупен многократно. "Това не прилича на нищо, което сме виждали досега през юли. Още един знак, че не разбираме темпото на промените", допълва още ученият.
Знаехме, че глобалното затопляне ще се отрази на морския лед в Антарктика в някакъв момент, но до 2015 г. то не се подчиняваше на глобалната тенденция за другите океани, казва д-р Холмс.
"Може да се каже, че сме паднали от скала, но не знаем какво има на дъното. Това ни изненада по отношение на скоростта, с която се е случило. Определено не е най-добрият сценарий, който очаквахме, а по-скоро най-лошият", казва тя.
Със сигурност можем да очакваме все повече и повече такива рекорди с течение на годината и навлизането в 2024 г., казват учените.
Но би било погрешно да наричаме случващото се "климатичен срив". Намираме се в нова ера, но "все още имаме време да осигурим приемливо бъдеще за поколенията и трябва да го използваме, допълват учените.