Европейският съюз е изминал дълъг път на развитие и промяна от основаването си пред 50 години, като днес продължават да се водят активни дебати относно въздействието на съюза върху икономиките на страните членки в него, сочи доклад на BBC NEWS.

Основите на съюза бяха поставени с подписването на Римския договор от шест държави през далечната 1957 година. Впоследствие броят на страните членки постепенно е нараствал, за да се стигне до 27 страни членки, като последните две - България и Румъния се присъединиха от началото на настоящата година.

С населението си от близо 500 млн. души икономиката на страните от ЕС възлиза на близо една трета от световния брутен вътрешен продукт.

С разширяването на съюза се дава възможност на все повече страни да последват примера на Гърция, Ирландия и Португалия, които от относително бедни страни при присъединяването си впоследствие отбелязаха значителен прогрес и повишение в жизнения стандарт на населението си.

На фона на ръста на стандартите на по-бедните държави обаче, основните критици на ЕС извеждат на преден план довода, че се забавя развитието на по-богатите държави в ЕС.

В същото време на фона на политическата интеграция, характерна за по-ранните години на съюза, през последното десетилетие разногласията сред държавите относно бъдещето на съюза се задълбочава, което според специалисти би могло да доведе до силна нестабилност на съюза в следващите години.

До голяма степен за подхранването на тази негативна тенденция съдейства все по-силно изразеното разширяване на ЕС през последните години.

Голяма част от проблемите на отделни страни членки на ЕС все по-често се преписват от местните политици на членството на страните им към ЕС, което води до намаляване на положителната нагласа сред европейското население.

Ясно изразяване на растящото недоволство бе отрицателният вот на проведени референдуми във Франция и Холандия относно приемането на европейската конституция.

Положителните страни на съюза обаче не бива да се пренебрегват, като те все още значително изпреварват негативните. От една страна стабилността на ръста на страните от ЕС предпазва страните членки от финансови кризи, като свободната търговия в границите му и прозрачността й облагодетелстват европейските компании, както и в отношенията им с партньори извън рамките на съюза.

От друга страна, унифицираното законодателство в страните членки на съюза подпомага нормалното протичане на бизнеса и прави бизнес средата привлекателна.

Безспорни са и предимствата за новите страни членки на ЕС, които се радват на повишен интерес от страна на чуждестранните инвеститори, както и на стабилно, макар и понякога относително бавно повишение на жизнения стандарт.

През 2002 година бяха представени евро банкноти и монети в еврозоната и въпреки, че към настоящия момент те се ползват от 13 страни с население от 315 млн. души много европейци се усещат по-бедни в резултат на навлизането на новата валута.

Въвеждането на единната валута се сочи като основна причина от много специалисти за повишение в инфлацията. От поскъпването на единната валута спрямо останалите основни валути страдат и европейските компании износителки, чиито стоки на международните пазари стават относително по-скъпи.

Като недостатък от по-богатите западноевропейски страни се сочи и единният лихвен процент за икономиките в еврозоната, който не винаги отговаря на потребностите на всички страни в зоната.

Дори и на фона на създадените близо три милиона работни места в страните от ЕС, безработицата продължава да бъде сред основните проблеми и приоритети, като тя е близо два пъти по-голяма от същата за САЩ например.

Направено през изминалата седмица проучване посочи, че според 44% от населението на ЕС, стандартът им на живот се е влошил след присъединяването на страната им към ЕС.
Според проучването на финансовото издание FT-Harris едва 25% от анкетираните в петте най-големи страни членки на евросъюза усещат подобряване на стандарта си на живот.

Въпреки изразения негативизъм обаче, предизвикан от значителната бюрокрация в съюза и изключителната му консервативност по отношение на структурни реформи, едва 22% от анкетираните във Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания са на мнение, че страните им биха се развивали по-добре извън границите на ЕС, на фона на 40%, които са на мнение, че по-добре се развиват в съюза.