Лидерите на световните геополитически сили се събират на среща на върха в Ню Делхи в опит за решение на многобройните кризи и предизвикателства, пред които е изправен светът.

Отсъствието на една от тези фигури обаче е силно натрапчиво още преди началото на форума. Никога досега китайският лидер Си Дзинпин не е пропускал среща на върха на Г-20, след като пое властта през 2012 г.

Както често се случва с непрозрачното вземане на решения от страна на Пекин, не беше дадено никакво обяснение за решението на Си. Очаква се премиерът Ли Цян, вторият по ранг в страната, да присъства вместо него, пише в анализ по темата CNN.

Сдържаността на Пекин предизвика широк спектър от спекулации и тълкувания – от потенциални здравословни проблеми на Си и вътрешни проблеми до отхвърляне на домакина Индия, чиито отношения с Китай се изостриха заради продължаващия граничен спор.

Анализаторите смятат, че отсъствието на Си от срещата на Г-20 може да е сигнал за разочарованието му от съществуващата глобална система за управление и структурите, които според него са твърде доминирани от американското влияние.

Вместо това президентът може би предпочита да даде приоритет на многостранни форуми, които отговарят на собственото му виждане как трябва да се управлява светът – като например наскоро приключилата среща на върха на БРИКС и предстоящия форум "Един пояс, един път", допълва CNN.

Отсъствието на Си е най-голямото предимство за Байдън на Г-20 в ДелхиОтсъствието на Си дава възможност на САЩ да се възползват от икономическият спад в Китай

"Възможно е да има елемент на умишлено пренебрежение към Индия, но също така може да е знак за предпочитание към различни управленски структури, които Си смята за важни – и Г-20 да не е от тях", обяснява Джордж Магнус, икономист и сътрудник в Китайския център към Оксфордския университет.

Според някои анализатори отсъствието на Си може да означава промяна в начина, по който Китай гледа на Г-20 – водещ световен форум, обединяващ водещите развити и нововъзникващи икономики в света, представляващи 80% от световния БВП.

Преди Китай гледаше на платформата като на относително неутрално пространство за глобално управление и отдаваше голямо значение на дипломацията на Г-20, казва Джейк Вернер, научен сътрудник в института "Куинси" във Вашингтон.

От първата среща на върха на лидерите през 2008 г. висшият китайски ръководител винаги е присъствал на форума – включително чрез видеовръзка по време на пандемията. А когато през 2016 г. Китай беше домакин на първата си среща на върха на Г-20, той направи всичко възможно събитието да бъде успешно и да демонстрира нарастващото си влияние на световната сцена.

Оттогава обаче отношенията между двете най-големи икономики в света са изпълнени с нарастващо напрежение и съперничество. Сега "Китай вижда, че пространството на Г-20 е все по-ориентирано към САЩ и техния дневен ред, който Си Дзинпин смята за враждебен на Китай", допълва Вернер.

Дипломацията САЩ-Китай: Бърза писта за сътрудничество, но без компромисиДокато Пекин смята, че Вашингтон се стреми да потисне глобалния му възход, САЩ твърдят, че защитават световния ред от един все по-авторитарен Китай

Около половината от членовете на групата са съюзници на САЩ, които администрацията на Байдън призова да заемат по-твърда позиция към Китай. Пекин все по-често гледа на напрежението с другите членове – като например граничния спор с Индия, през призмата на трудните си отношения със САЩ, допълва още анализаторът.

Пекин е недоволен и от все по-укрепващите връзки межу Ню Делхи и Вашингтон, особено от участието в Четворката – ръководена от САЩ група за сигурност, която Пекин определя като "индо-тихоокеанско НАТО".

"Китай вижда Индия в антикитайския лагер и затова не иска да добавя стойност към голямата международна среща на върха, която Индия организира", казва Хапимон Джейкъб, професор по международни изследвания в университета "Джавахарлал Неру" в Ню Делхи.

Разногласията във връзка с войната в Украйна също хвърлят сянка върху срещата на върха. Досега Индия не е успяла да постигне съвместно изявление на нито една от ключовите срещи на Г-20, откакто пое председателството през декември миналата година.

Отказът на Китай да осъди руската инвазия и продължаващата дипломатическа подкрепа за Москва засилиха търканията със Запада.

"Според Китай, Г-20 трябва да се ограничи само до икономически дискусии и не трябва да се политизира около геополитическите разломи, които САЩ и европейците искат да прокарат", смята Вернер.

САЩ и Китай задълбочават надпреварата за икономическо влияние в АзияПекин се насочва към централноазиатските държави, Вашингтон засилва търговските отношения с Тайван

Китайските анализатори са съгласни, че Пекин може да разглежда Г-20 като платформа с намаляваща стойност и ефективност.

Ши Инхун, професор по международни отношения в университета Ренмин, заяви, че Г-20 се е превърнала в "по-сложна и предизвикателна" сцена за китайската дипломация в сравнение с преди няколко години, тъй като броят на приятелски настроените към Китай членове е намалял.

За последен път Си участва в срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия, през ноември миналата година, когато излезе от изолацията на Китай заради пандемията и обяви завръщането си на световната сцена. По време на двудневната среща на върха той проведе дипломатически срещи с 11 световни лидери – включително с президента на САЩ Джо Байдън и покани много от тях да посетят Китай.

Оттогава редица чуждестранни високопоставени гости почукаха на вратата на Пекин, включително лидерите на Г-20 от Германия, Франция, Бразилия, Индонезия и ЕС, както и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Световни лидери са на опашка пред Си Дзинпин. Да се притесняват ли САЩ?Необичаен темп на дипломатическа активност в момент, когато светът гледа към Пекин, а икономиката се задъхва след пандемията и войната в Украйна

В същото време Си е осъществил само две пътувания в чужбина тази година – и двете от основно значение за опита му да промени глобалния световен ред.

През март Си пътува до Москва, за да се срещне с руския президент Владимир Путин - "стар приятел", който споделя дълбокото му недоверие към американската власт. Миналия месец той присъства на срещата на върха на БРИКС на нововъзникващите държави в Йоханесбург, Южна Африка, където блокът обяви приемането на шест нови членове.

Разширяването, приветствано от Си като "историческо", е голяма победа за Пекин, който се стреми да превърне свободната икономическа групировка в геополитическа противотежест на Запада, отбелязва в анализа CNN.

Експертът от Оксфордския университет Магнус заяви, че разширеният БРИКС е пример за алтернативна управленска структура, която Пекин иска да изгради, като включва някои от най-важните страни от Глобалния юг, а централната роля заема именно Китай.

Дипломация на гнева: Защо срещата на БРИКС не е като западните форумиБлокът, в който членуват единствените страни с население над 2 млрд. души, три ядрени сили и две богати на петрол държави, не може да бъде отписан от международната сцена

През последните години Си изложи своята визия за нов световен ред с обявяването на три глобални инициативи - Глобална инициатива за сигурност (нова архитектура за сигурност без съюзи), Глобална инициатива за развитие (нов инструмент за финансиране на икономическия растеж) и Глобална цивилизационна инициатива (нова, дефинирана от държавата ценностна система, която не се подчинява на границите на универсалните ценности).

Макар да са широкообхватни и на пръв поглед неясни по същество, "те са замислени като чадър, под който страните могат да се обединят около цели, зададени от Китай, което е различно от управленската структура на Г-20", допълва Магнус.

Очаква се следващия месец китайският лидер да бъде домакин на форума "Един пояс, един път", за да отбележи 10-годишнината на инициативата за инфраструктура и търговия – ключов елемент от новата структура за глобално управление на Пекин.

"Тези структури съществуват като алтернативи на онези, към които Китай традиционно се присъединява и трябва да дели светлината на прожекторите със САЩ. Това е и важно послание към останалата част от света – не само към Глобалния юг, но и към страните от либералната демокрация, които трябва да знаят, че това е единствено и само територия за изява на Китай.", допълва експертът.