Рецесията е окончателно преодоляна, на плюс излязоха всичките пет най-големи икономики в европейския валутен съюз. И дори най-проблематичните държави излъчват все по-обнадеждаващи сигнали.

Подемът в еврозоната набира скорост, при това той се осигурява от растящ брой страни. Положителна динамика най-накрая демонстрират всичките пет най-големи икономики във валутния съюз: Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия. Много по-добре, отколкото се очакваше, е положението в Португалия. Едновременно с това расте и броят на обнадеждаващите сигнали от най-проблематичните страни, особено от Словения, пише Deutsche Welle.

Икономическият растеж в еврозоната продължава вече три тримесечия поред. Официално рецесията приключи още през второто тримесечие на 2013, но тогава статистическият плюс от 0,3% в сравнение с предходното тримесечие се осигуряваше единствено от Германия и Франция. През третото тримесечие положителната динамика се забави до 0,1%, затова пък четвъртата по големина икономика в еврозоната Испания изплува от двугодишния спад.

През последните три месеца на миналата година ситуацията забележимо се подобри, за което свидетелстват публикувания от Евростат на 14 февруари пакет от най-пресни данни. От една страна, през четвъртото тримесечие общият БВП на еврозоната отново се е ускорил до 0,3%. От друга страна, Италия сложи край на проточилата се рецесия, демонстрирайки макар и минимален, но все пак растеж от 0,1%.

Това е изключително важен сигнал, ако отчетем, че третата по големина икономика на еврозоната не можеше да се оправи със спада от средата на 2011. Сега явно се забелязва смяна на тенденцията. Но още по-важен е коренният прелом в настроенията на финансовите пазари. Международните инвеститори отново повярваха в страна, оказала се на ръба на пропастта и която можеше да повлече в нея цялата еврозона.

Да си спомним: есента на 2011 готовността на инвеститорите да купуват все нови и нови италиански държавни облигации беше толкова ниска, че доходността на 10-годишните книжа надхвърляше фаталната граница от 7%. Това е нивото, след което Ирландия и Португалия поискаха извънредна помощ от европейския стабилизационен фонд. Но при подкрепата на толкова голям длъжник той можеше да се препъне. Но Италия устоя, изпрати Силвио Берлускони в оставка и се захвана да прави реформи.

И ето го резултатът. Днес, през февруари 2014, курсът на италианските облигации, въпреки поредното правителствено кадруване, толкова се покачи, че тяхната доходност спадна до най-ниското равнище за 8 години, достигайки около 3,6%. За това отчасти съдейства и агенция "Мудис": на 14 февруари тя цитира редица убедителни аргументи, повиши прогнозата на суверенния рейтинг на Италия от "негативен" на "стабилен". Така че и в тази област се наблюдава смяна на тренда.

За момента растежът на италианския БВП е прекалено слаб, за да даде съществен импулс на цялата еврозона. Затова ролята на локомотив, както и преди, ще изпълнява Германия, регистрирала напълно солидния растеж от 0,4% през четвъртото тримесечие на 2013. През следващите месеци се очаква съществено ускоряване на икономическото развитие. На 12 февруари германското правителство повиши своята прогноза за годишния растеж до 1,8%. Редица експерти предсказват най-малко 2%.

А на Франция не трябва да разчитаме. През четвъртото тримесечие нейният икономически растеж достигна 0,3%, но повечето експерти оценяват перспективите за тази година доста сдържано, да не кажем песимистично. Затова пък Холандия впечатлява с набраната скорост: през второто тримесечие на миналата година тя излезе от рецесията с показател от 0,1%, през следващото увеличи темповете на растеж до 0,3%, а през четвъртото извърши скок с цели 0,7%.

Още една положителна изненада – Португалия. Страна, която през пролетта на 2011 се наложи да бъде спасена с помощта на стабилизационния фонд, увеличи БВП с 0,5% през четвъртото тримесечие, а в сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 демонстрира ръст от 1,6%. Това е най-добрият показател в цялата еврозона.

През следващите седмици ще се решава въпроса дали укрепналата Португалия да не се завърне на международния капиталов пазар след приключването на тригодишната програма за оздравяването на бюджета, или тя ще се нуждае от допълнително помощ. Ако не, тя ще стане след Ирландия и Испания третата страна излязла изпод опеката на стабилизационния фонд. В този случай на него ще му се наложи да финансира само Гърция и Кипър.

В Гърция процесът на приватизация, както и преди буксува. Това е една от причините тройката кредитори да прекрати работата на своите инспектори в края на миналата година и да замрази отпускането на планираната помощ. Но на заседанието на финансовите министри от еврозоната на 17 февруари беше взето решение: в понеделник, 24 февруари, контрольорите да възобновят своята работа.

Ако гърците изпълнят поетите ангажименти до 7 март, тогава на 10 март може да се вземе решение за отпускането на поредния транш. А той е особено нужен в момента, защото за пръв път от шест години Гърция има реален шанс да сложи край на рецесията и да се върне към икономическия растеж.