Глобалната икономика ще расте със солидни темпове тази година и ще достигне равнища, които не са наблюдавани от 2010 г. насам, подкрепена от инерцията на развитите икономики и съживяването на инфлационните процеси. Това показват данните от проучване на Ройтерс, проведено сред 500 икономисти.

Според тях водещите централни банки вероятно ще започнат да намаляват монетарните стимули още тази година, но лихвите ще останат на сравнитено ниски нива и ще продължат да подкрепят икономическия растеж.

Анкетата, която се провежда в над 45 държави, потвърждава оптимистичните настроения на икономистите и показва, че прогнозите за инфлацията в 70% от въпросните държави са или завишени, или оставени без промяна спрямо предходната година.

"За първи път от доста време насам глобалният растеж се движи с темпове, надвишаващи средните исторически нива, вместо да се опитва да ги настигне, както беше доскоро", твърди главният икономист на Credit Suisse Джеймс Суини.

Средната прогноза за тазгодишния ръст на глобалната икономика е 3.7 на сто - най-високата стойност от регистрираните през 2010 г. 4.3%. Очакванията се повишават спрямо октомврийското проучване, когато икономистите предвиждаха темпове от 3.6%, но все още са под прогнозата на Международния валутен фонд, който очаква икономическият ръстеж в световен мащаб да достигне 3.9%.

Почти 70% от 140-те участници в анкетата, които са отговорили на допълнителния въпрос за тенденциите през 2018 г., посочват, че глобалният икономически бум по всяка вероятност ще набере още инерция тази година и ще даде допълнителен тласък на инфлационните процеси.

Тези прогнози се базират основно на данните от развитите икономики - най-вече еврозоната и Съединените американски щати. Според икономистите те все още не са достигнали пълния си капацитет и имат потенциал да поддържат още известно време положителната тенденция.

Повишаването на индикаторите за бизнес климата и потребителското доверие, както и стабилния ръст на новосъздадените работни места, са основната причина икономистите да продължават да ревизират във възходяща посока своите очаквания за водещите европейски икономики.

Поскъпването на еврото обаче донякъде представлява заплаха за Европа и може да се окаже сериозно предизвикателство за Европейската централна банка в нейните усилия да започне да свива директната си намеса на финансовите пазари и "печатането" на свежи пари. Нещо, което се очаква да се случи в края на годината.

"Изпълнени са всички необходими условия от класическата макроикономическа теория, за да можем да дефинираме настоящия етап от цикъла като фаза на растеж. Всички държави от Европейския съюз успяха не само да се завърнат към икономическия растеж, но й да го ускорят значително", смята Майкъл Кери от американското подразделение на Credit Agricole CIB.

По думите му ЕЦБ е сигнализирала навреме, че въпреки подобряващите се икономически показатели, "нормализацията" на монетарната политика ще се движи с бавни стъпки и е успяла да интегрира очакванията на пазарните участници в своя график.

Във Великобритания обаче високата инфлация и позитивните тенденции на трудовия пазар няма да са достатъчни да накарат Bank of England да затегне коланите, или поне не преди ноември, когато се очаква повече яснота около хода на преговорите за брекзит, показват данните от анкетата на Ройтерс.

Колкото до Съединените щати, икономистите очакват най-бързите темпове на растеж за последните три години. Прогнозата им е подкрепена от позитивното влияние на най-мащабната данъчна реформа от 80-те години на миналия век насам.

Повечето от тях обаче се обединяват около тезата, че този ефект ще бъде сравнително краткотраен и няма да отклони Федералния резерв от досегашните планове за три лихвени повишения годишно.

Другият интересен момент в проучването е избледняването на заплахата от ренесанс на протекционизма. Преди година икономистите споделяха серозни тревоги за това, че някои от водещите световни икономики (включително и САЩ, под влиянието на президента Тръмп) се завръщат към протекционистичните практики.

Оказва се обаче, че към настоящия момент такива притеснения няма. 80% от експертите са отговорили, че не очакват някакви сериозни бариери за глобалната търговия през 2018 г.

"Търговските бариери все още представляват риск за икономическия растеж, но вече не са водещата опасност. Никой няма да спечели от издигането на нови стени, затова считаме, че вероятността за подобно развитие е малка", споделя главният икономист на Bank of the Wеst Скот Андерсън, цитиран от Ройтерс.

Някои от неговите колеги обаче все пак изтъкват своите притеснения от определени политически сътресения, свързани с глобалната търговия. Сред тях са бъдещето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (известно като НАФТА), преговорите за брекзит и повишеният риск от търговска война между САЩ и Китай.

И докато прогнозите на икономистите за най-развитите икономики са силно позитивни, то визията им за развиващите се пазари не е чак толкова розова. Според анкетата на Ройтерс в редица държави, сред които Китай, Индия и Турция, се очаква забавяне на икономическия растеж през 2018 г.