Когато Тахар Рахим получава предложение да участва в „Мавританецът“ - биографичния филм на Кевин Макдоналд за прекаралия 14 години без обвинение в затвора Гуантано Мохамеду Улд Слахи, той знаел за щатския затворнически лагер колкото и западната аудитория, за която е предназначен филмът.

Рахим бил чувал истории за щатската военноморска база в Куба, където се смята, че надзиратели малтретират затворници, но не можел да си представи, че страна като САЩ позволява на войниците си да се отнасят с други човешки същества по този начин.

След като приема предложението за филма, който е базиран на книгата на Слахи, френско-алжирският актьор се заема да проучи затвора и всичко се променя.

"Прочетох сценария, прочетох книгата, гледах документални филми и разговарях с Мохамеди, така че бях щастлив, че получих тази роля," казва Рахим пред BBC. "В същото време обаче бях тъжен и ядосан, защото знаех, че това е истинска история."

Преди атентатите от 11 септември 2001 г. най-известното представяне на затвора Гуантанамо беше във филма от 1992 г. „Доблестни мъже“.

Откакто президентът Джордж Уокър Буш превръща базата в затвор през 2002 г., където да държи обвинените ислямски терористи, за които се смята, че са участвали в атентатите на 11 септември срещу САЩ, обектът, наричан още „Гитмо“, е в центъра на ожесточени дебати относно влиянието на армията на САЩ и относно схващането, че крайната цел оправдава средствата.

Подбиране на доказателствата на екран

Това е дълга дискусия, която отдавна се е пренесла във филмовата и телевизионната индустрия. През 2005 г. щатскияг канал PBS излъчи един от първите документални филми за Гуантанамо. В него се разглеждат усилията на администрацията на президента Буш да създаде правна рамка за използваните разширени техники за разпит на задържаните в Гуантанамо, както и в щатските бази в Афганистан и в затвора Абу Граиб в Ирак.

Впоследствие излязоха още няколко документални филма, в които бяха заснети бивши затворници, военнослужещи, адвокати и др., за да опишат как спорните методи са били използвани срещу 780-те мъже, с произход основно от Близкия изток, Южна Азия и Северна Африка, които са имали престой в Гуантанамо през последните 18 години.

През 2006 г. излиза „Пътят към Гуантанамо“ на британския режисьор Майкъл Уинтърботъм, а през 2014 г. и 2019 г. на екран се появяват „Лагер X-Ray“ и „Докладът“, които се фокусират повече върху гледната точка на САЩ.

И докато „Лагер X-Ray“ насажда негативни стереотипи за мюсюлманските затворници, „Докладът“ ги обезчовечава напълно.

Според Дафне Евиатар, която заема ръководна длъжност в организацията Amnesty International в САЩ, прекалено често тези филми не пресъздават задържаните в Гуантанамо като човешки същества.

"Четиридесет мъже все още са задържани там, а повечето американци нямат идея кои са те, нито пък разбират местата или културите, откъдето идват или как е могло да бъдат заловени и предадени на щатските власти с корупционна или политическа цел.

"Освен че тези мъже са поставени извън обсега на щатските закони, затварянето им в Гуантанамо ги поставя и извън обсега на въображението на американците."

Проблемът с „белите спасители“

Със съчувственото пресъздаване на образите на американските войници и на законодателите, които се опитват да помогнат на задържаните, и двата филма, споменати по-горе, могат да бъдат счетени за част от често критикуваната традиция на филмите за т. нар. „бели спасители“, които се фокусират върху бели главни герои, които идват на помощ на цветнокожи.

Сюжетът на "Мавританецът" също следва тази линия, но до известна степен. Филмът се фокусира върху мъчителния път на Слахи от родината му Мавритания, където е арестуван два месеца след атентатите на 11 септември и обвинен в това, че работи за Ал Кайда, до Гуантанамо.

Във филма обаче е отделено достатъчно място и на щатските правни сили, които работя за и против него в името на справедливостта. Джоди Фостър е в ролята на адвокат Нанси Хландър, която се бори за свободата на своя клиент, а Бенедикт Къмбърбач е военният прокурор лейтенант Стюарт Кауч, който настоява за смъртно наказание за Слахи, докато не се появяват нови доказателства. Участието на двамата обаче е ограничено, за да може историята да се фокусира върху историята на Слахи.

Слахи е обвинен в тероризъм, защото при бунтовете в Афганистан през 80-те години е подкрепял Ал Кайда, но след прекараните няколко години в психологически и физически тормоз в Гуантанамо, Холандър му извоюва съдебно решение за незаконно задържане от страна на САЩ.

Срещу него никога не са повдигани обвинения за извършено престъпление, но остава в затвора в продължение на още шест години, преди да бъде освободен през 2016 г.

Слахи се доверява на Макдоналд не само защото има опит с документалните филми, но и заради това, че стои зад номинирания за Оскар филм „Последният крал на Шотландия“ с участието на Форест Уитакър в ролята на президента на Уганда Иди Амин. "Този филм беше толкова убедителен," казва Слахи.

Наказания или награда: Затвори, които приличат на санаториуми По света има такива учреждения за престъпници, които не изглеждат като общоприетите

"Трябваше да знам, че Слахи е невинен, защото ако беше терорист, не мисля, че щях да участвам в този филм," казва Рахим. "Не казвам, че няма терористи. Малка част от тези хора завземат цялото внимание и дори не виждаме другите, а тези хора страдат също толкова много."

"Мохамеду спечели своето дело, той е невинен, а тези филми са свидетелства за следващото поколение," добавя актьорът.

Слахи не иска да преживява най-лошите моменти от времето, прекарано в Гуантанамо, затова не е гледал най-травмиращите сцени от филма.

Въпреки че много игрални и документални филми, телевизионни предавания и новинарски репортажи показаха каква е реалността в този затворнически лагер, той още е отворен.

Администрацията на президента Барак Обама обеща да го затвори, но не успя. Сега президентът Байдън твърди, че има за цел да затвори Гуантанамо преди края на първия си мандат. Сега с нов президент в Овалния кабинет „Мавританецът“ може да бъде филмът за Гуантанамо, който предвещава края на този затвор.

Слахи, на когото пет години след освобождаването му САЩ и Великобритания продължават да отказват достъп без обезщетение или извинение, се надява филмът да покаже на Западния свят, че той е невинен и че отрицателните възприятия за гражданите на Близкия изток и Северна Африка трябва да спрат.