Как китовете помагат за охлаждането на Земята?
Гледката на кит, заседнал на брега, често предизвиква силни реакции.
Тя може да породи любопитство у хората – китовете на брега могат да правят страни неща, като например да експлодират.
Гледката също така може да е разстройваща, когато виждаш такова великолепно създание във водата, което е редуцирано до безжизнена топка мас на сушата.
Това, което рядко се отчита обаче, е изгубената възможност за улавяне на въглерод.
Китовете, и по-конкретно беззъбите китове и кашалотите, са сред най-големите създания на Земята. Техните тела са огромни складове на въглерод, а тяхното присъствие в океана оформя екосистемите около тях.
Тези създания също така помагат от дълбините на океана за определянето на температурата на планетата, а това е нещо, което се цени едва отскоро, пише BBC.
"На сушата хората директно влияят върху въглерода, който се съхранява в сухоземните системи чрез дърводобив и изгарянето на гори и пасища," се казва в научен доклад от 2010 г. "В открития океан се смята, че няма човешка намеса във въглеродния цикъл."
Това предположение обаче игнорира изненадващия ефект от лова на китове.
Хората убиват китове от векове за техните тела, които ни осигуряват всичко - от месо до китови кости. Най-ранните данни за лов на китове за търговски цели датират от година 1000 от новата ера. От тогава са избити десетки милиони китове, а експерти смятат, че популацията на огромните бозайници може да е намаляла с между 66% и 90%.
Когато китовете умрат, те потъват на дъното на океана и всичкият въглерод в огромните им тела се пренася от повърхността на водата към океанските дълбини, където остава с векове или по-дълго.
В изследване от 2010 г. учени откриват, че преди промишления китолов популациите на китове (с изключение на кашалотите) са потапяли на дъното на океана между 190 000 и 1.9 милиона тона въглерод годишно.
Това се равнява на премахването на между 40 000 и 410 000 коли от пътищата всяка година. Когато обаче тези трупове не могат да стигнат до дъното на океана, а вместо това китът бъде убит и преработен, всичкият този въглерод се изпуска в атмосферата.
Андрю Пършинг от Университета на Мейн, който е и автор на проучването, изчислява, че през 20 век китоловът е добавил около 70 млн. тона въглероден двуокис към атмосферата. "Това е много, но 15 милиона коли правят същото в рамките само на година. В САЩ в момента има 236 млн. коли," казва той.
Китовете обаче не са ценни, само когато са мъртви. Огромните количества екскременти, които тези бозайници произвеждат, също са изненадващо свързани с климата.
Китовете се хранят в дълбините на океана, след което се връщат на повърхността, за да дишат и да изхвърлят изпражненията си. Техните богати на желязо фекалии създават идеалните условия за растеж на фитопланктона.
Поотделно тези създания може да са микроскопични, но фитопланктонът може да има огромно влияние върху атмосферата на планетата, улавяйки около 40% от всичкия въглероден двуокис. Това е четири пъти повече от количеството, което улавят тропическите гори на Амазонка.
"Трябва да гледаме на китолова като на една трагедия, която премахна една огромна органична помпа за въглерод от океана, която щеше да има много по-голям ефект върху продуктивността на фитопланктона и върху способността на океана да абсорбира въглерод," казва Вики Джеймс от Whale and Dolphin Conservation (WDC).
Липсващите от океана китове оказват и някои неочаквани ефекти.
Например, с намаляването на популациите на китовете, косатките, в чието меню са и китовете, се насочиха към по-малки водни бозайници, като морските видри. В резултат на това видрите намаляха, което пък доведе до разпространението на морски таралежи, които се хранят с горските водорасли в северния Атлантически океан, а това, от своя страна, имаше ефект върху улавянето на водорода във водата.
Това означава, че възстановяването на популациите от китове до нивата им отпреди китолова може да бъде важен инструмент в борбата с климатичните промени чрез прякото и непряко улавяне на въглерод, което, от своя страна, би помогнало с огромните количества въглероден двуокис, които изкопаемите горива изпускат всяка година.
За разлика от рисковите геоинженерни техники, ползите не биха били само за климата, но и за цялата екосистема.
"Труповете на китовете осигуряват уникално местообитание за дълбоководни видове. Проучвания показват, че един скелет може да осигури храна и местообитания за до 200 вида по време на последните етапи на разлагане," казва Джеймс от WDC.
През 2019 г. Международният валутен фонд публикува доклад за ползите от връщането на китовете в океана и то по начин, който политиците биха разбрали – като бяха представили всичко в доларова равностойност.
Според проучването, когато се събере стойността на уловения от един кит въглерод през целия му живот, заедно с другите ползи, като риболов и екотуризъм, един кит струва средно над 2 млн. долара, а стойността на цялата популация на китове в света надхвърля 1 трлн. долара.
Икономистите, които стоят зад проучването, сега работят по проект за трансформирането на тази цена от теория в реалност чрез механизъм, известен като въглеродно компенсиране. Идеята е емитиращите въглерод да бъдат убедени да плащат определена сума пари за защита на популациите от китове вместо да инвестират в намаляването на собствениците си емисии.
Проучването на МВФ заключава, че защитата на китовете сега трябва да се превърне в основен приоритет на глобалните усилия за борба с климатичните промени.
"Тъй като ролята на китовете е незаменима в смекчаването и изграждането на устойчивост на климатичните промени, тяхното оцеляване трябва да бъде интегрирано в целите на 190-те страни, които през 2015 г. подписаха Парижкото споразумение относно изменението на климата," пишат авторите на прочуването.
Конференцията на ООН за изменението на климата ще се проведе по-късно през годината в Шотландия - страна, чиито брегове редовно приемат видове, като малки ивичести китове и гърбати китове. Предвид факта, че въглеродният пазар за китове вече е реална възможност, вероятно е време тези създание да бъдат включени в програмата.