Докато САЩ и други държави търсят нови начини за налагане на санкции на Пхенян в отговор на последния му ядрен опит, някои избягали севернокорейци смятат инвестирането в слаборазвитата пазарна икономика за начин да се стимулира постепенна промяна отвътре, пише Reuters.

Един от избягалите, който живее в Южна Корея, използва нелегален канал за финансиране, за да изпраща стотици хиляди долари в подкрепа на десетки севернокорейски отворени малки бизнеси, като магазини за нудъли и бакалии.

Миналата година той доставил над 3000 китайски LED настолни лампи, които се зареждат с 12-волтови соларни панели, на трима севернокорейски предприемачи. Човекът, който избягал през Китай в началото на новия век, изпращал също игли за акупунктура, чанти, боя за коса, витамини и бельо, които били доставяни евтино или чрез дарения.

След идването на власт на Ким Чен-ун Северна Корея разреши редица полузаконни пазари, на които клиенти и търовци на едро купуват и продават стоки, произведени от тях самите или внесени от Китай.

Пазарите подобриха качеството на живота на мнозина, но също и намалиха зависимостта им от плановата икономика в съветски стил, подкопавайки властта на държавата. Освен това пазарите улесняват контрабандното навлизане на чужди медии чрез USB стикове или DVD-а.

„Севернокорейските собственици на бизнес, на които помагат, могат да бъдат алтернативна група за изграждане на здрав капитализъм“, казва избягалият, който е на около 40 години и отказва да разкрие самоличността си заради опасения за своята сигурност и тази на партньорите си в Северна Корея.

Мъжът не търси печалба и финансира редица бакалии с инвестиции от 20 000-30 000 юана (3000-4500 долара) в малки градове и повече в Пхенян.

Доклад, поръчан от правителството на Южна Корея миналата година, предлага стимулирането на севернокорейския частен бизнес да се превърне в начин за налагане на реформи. Планът, който не е правителствена политика, предвижда микрофинансиране на стартъп компании и партньорства с големи южнокорейски компании.

Контактът с хора от Южна Корея обаче може да доведе до смъртно наказание в КНДР. Причината е, че Корейската война от 1950-1953 г. завърши с примирие вместо с мирен договор, така че технически двете Кореи са в състояние на война в последните шест десетилетия.

Освен това Южна Корея забранява на гражданите си да търгуват в КНДР, но си затваря очите за парите, които избягалите прехвърлят на свои близки в Северна Корея. Смята се, че близо 30 000 избягали в Южна Корея изпращат 10 милиона долара на година на роднините си.

Хон Сун-джик от Корейския институт за национална унификация казва, че избягалите финансисти могат да използват същите пътища за финансиране. „Това може да ускори маркетизацията и обмена на информация. Но има политически рискове, така че тези трансакции трябва да бъдат правени тайно, дори ако отношенията между Северна и Южна Корея се подобрят“, казва той.

Този подход означава край на разпространението на листовки и USB стикове, които обичайно се използват от противници на режима на юг за спечелването на сърцата и умовете на севернокорейците.

Следвайки същата линия, Държавният департамент на САЩ предложи неотдавна да финансира проекти, насочени към стимулиране на демокрацията в Северна Корея и окуражаване на младежи, избягали в Южна Корея, да се свързват със свои севернокорейски връсници.

Китайски банки

Един от младежите, избягали в Сеул, изпраща по 300 до 500 долара на севернокорейци, за да отварят хранителни магазини и малки фирми в селските области. „Колкото по-големи стават пазарите, толкова по-слаб става режимът, така че трябва да подкрепим севернокорейските предприемачи“, казва избягалият.

Той оглавява организацията „Сега, действие и единство за човешки права“, която помага на севернокорейски бежанци в Китай.

Допитвания сред избягали севернокорейци на Националния университет в Сеул показа, че най-големият проблем за севернокорейците, които правят бизнес, е финансирането, следван от подкупите, плащани на властите, и опитите за смазване на пазарната дейност.

Избягалите, които използват нелегални парични канали, обикновено работят с посредници, които прехвърлят парите в банки в Китай, където се събират от агенти и се пренасят през границата.

Първият избягал, чиято самоличност не се разкрива, изпратил на севернокорейците машини за вакуумна терапия, използвани в китайската медицина. Той ги купил в Южна Корея за около 20 долара всяка и ги продал за над три пъти по-висока цена в Северна Корея.

Неговите посредници на място му изпратили снимки на бизнеси, които финансирал, използвайки мобилни телефони, свързани към китайската мобилна мрежа.

Тайният проект на избягалия започнал през 2006 г., когато купил използван камион в Китай за 5 милиона вона (4550 долара) и го изпратил на севернокореец, който го използвал, за да изкарва прехраната си с превозване на стоки.

През 2014 г. богат спонсор, когото избягалият отказва да назове, започнал да подкрепя усилията му. Той казва на севернокорейците, че им помага „не защото е алчен, а за да могат те да помогнат на други бедни севернокорейци и да спечелят уважение“.