Какво е чувството да си работник и да държиш няколко милиона долара в ръцете си? Ако си в Зимбабве и валутата е зимбабвийски долар - не особено добро.

Страната е на ръба на абсолютен колабс, като хиперинфлацията в размер на 4 500% на годишна база прави тези средства не повече от 100 щатски долара.

На времето една от най-проспериращите африкански икономики е на път да колабира. Равнището на безработица в страната възлиза на около 80%.

В същото време в страната има енергиен режим, като разрешеното потребление на ток възлиза едва на четири часа на ден. Един хляб в страната се продава за около 44 000 зимбабвийски долара, или около 18 щатски цента на пазара на черно.

За да спечели публично одобрение преди следващите избори, насрочени за март, президентът на африканската държава - Робърт Мугабе, който е на власт от 1980 година насам въведе ценови контрол в края на юни в усилията му да се справи с хиперинфлацията, царяща в страната, които обаче са широко пренебрегвани от пазара.

Той също така предложи национализиране на мажоритарни дялове от чуждестранните компании в страната и сформирането на държавен фонд, който да подпомага местното население да купува акции от публични компании.

По силата на предприетите действия от страна на президента правителството на Зимбабве ще е в състояние да отхвърля сделки по сливания и поглъщания или нови инвестиции, в които зимбабвийски граждани не притежават мажоритарни дялове.

За много хора обаче действието е повторение на тези, предприети по-рано по национализирането на фермите на хиляди фермери, довели до началото на края за икономиката на страната.

На фона на непрекъснато намаляващата им покупателна способност, гражданите на страната са с най-ниска продължителност на живот, която по времето на управлението на Мугабе се е понижила от 60 на 37 години за мъжете и от 65 на 34 години за жените.