Европейският съюз се готви да посрещне една от най-тежките икономически кризи в своята история, а регулаторите на Стария континент се опитват да използват и "пренастроят" стимулиращите инструменти, разработени в последното десетилетие, за да противодействат на ефектите от разпространението на COVID-19.

Преди малко повече от 10 години, в разгара на световната финансова криза, антимонополните органи на Общността трябваше да осъществяват надзор върху прехвърлянето на големи дялове от капитала на водещи банки и други финансови институции в ръцете на държавата, припомня Bloomberg.

Това бяха част от мерките за спасяване на финансовия сектор, който по онова време се намираше на ръба на оцеляването.

Целта беше съживяване на кредитирането, но при стрикно спазване на определени условия, така че да не се стига до унищожаване на конкурентоспособността и с помощта на държавата, и с парите на данъкоплатците.

"Тогава всички знаеха, че банкерите взимат твърде високи възнаграждения. Сега ЕС е наясно, че трябва да действа внимателно, защото много от компаниите разполагат с парични резерви за не повече от един-два месеца", смята Карел Лану от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

Миналата седмица европейският комисар по конкурентоспособността Маргрете Вестагер представи списък с облекчени условия, при които правителствата ще могат да придобиват дялове от капитала на компании, изпаднали в затруднение заради разпространението на COVID-19.

За да насърчи предприемачите да "откупят" отново бизнеса си от държавата, спасителните пакети включват редица ограничения, като забрана за изплащане на дивиденти и обратни изкупувания на акции, както и замразяване на заплатите и бонусите на висшия мениджмънт за периода, в който компанията се намира под държавен контрол.

Правителствата пък ще разполагат със срок от шест години, в който ще трябва да се освободят от своето участие в капитала на частните компании. Възможността на "спасените" фирми да извършват сливания, придобивания и други корпоративни сделки не се отнема изцяло, макар че е силно ограничена.

"Изненадващо е, че този път държавната подкрепа за "ударените" от коронавируса компании не е обвързана с техния кредитен рейтинг. Преди 10 години нещата не стояха по този начин. Това отваря вратата за много сериозни държавни помощи при еднакви условия за бизнеси, които не се намират в идентична ситуация", смята икономистът Георгес Сиотис от испанския университет Carlos III.

БВП на еврозоната с рекорден спад от 3.8% за тримесечиеБезработицата в еврозонатта нараства до 7.4% през март, в сравнение със 7.3% през февруари

COVID-19 принуди Европейския съюз да облекчи ограниченията, които преди не допускаха щедрата държавна подкрепа за частния сектор и гарантираха, че няма как една част на Европа да бъде облагодетелствана с нелоялни правителствени субсидии за сметка на друга.

Само от месец март насам бяха одобрени мерки за финансиране на компании с държавни пари на стойност 1.9 триилона евро. Някои от най-мащабните "спасителни пакети", като този за германската авиокомпания Lufthansa, тепърва предстои да бъдат договорени.

Според Вестагер много от европейските компании наистина имат нужда от помощ, но тя трябва да бъде предоставена при стриктни критерии и условия, за да се гарантира връщането на парите на данъкоплатците.

След няколко поредни десетилетия, в които повечето страни следваха последователна политика на "изтегляне" на държавното участи от редица сектори, включително енергетика, телекомуникации и транспорт, сега тенденцията е точно обратната - правителствата буквално се "втурнаха" да спасяват застрашения бизнес.

Европейският комисар по конкурентоспособността обаче е категорична, че Общността трябва да осигури равни условия за всички, за да може икономиката бързо да се върне към нормалния си ритъм след кризата.

Но въпреки това щедрата държавна подкрепа може да се окаже тежко финансово бреме в дългосрочен план. Германското правителство, например, все още не се е разделило с дела си в Commerzbank, с който се сдоби през 2009 г. А цената на акциите трябва да скочи четири пъти, ако държавата иска да си върне цялата инвестиция.

Royal Bank of Scotland също все още е под контрола на британското правителство, а Ирландия притежава дялове в капитала на няколко от водещите банки в страната.