Може ли енергетиката да промени геополитическата карта?

1148
Може ли енергетиката да промени геополитическата карта?

© Pixabay

През последното десетилетие Съединените щати успяха да удвоят петролните си добиви и да увеличат производството на природен газ с над 50%.

През лятото президентът на страната Доналд Тръмп заяви, че САЩ вече са "най-голямата енергийна сила в световен мащаб" и че "никога повече няма да разчитат на враждебно настроени външни доставчици".

Вероятно, ако можеха да го чуят, всички негови предшественици от Франклин Рузелт насам биха му завидели, пише The Economist. След Втората световна война един от основните проблеми на САЩ винаги е бил осигуряването на петролните доставки.

Петролната криза от 70-те години на миналия век оказва влияние както върху икономиката, така и върху геополитиката, тъй като се превръща в основен аргумент за намесата на Вашингтон в Близкия изток.


Ръстът в местните добиви, който започна през 2010 г., засили американската икономика, като създаде и нови геополитически възможности. Америка вече може спокойно да налага санкции на държави, като Русия, Иран и Венецуела, без да се притеснява кой знае колко за последствията.

В същото време обаче се променя и значението на това да бъдеш глобален енергиен лидер. Шистовата революция в САЩ развенча един от вечните митове в петролната индустрия - този за "привършващите" природни ресурси.

Сега всички са наясно, че проблемите на изкопаемите горива в бъдеще няма да са свързани с недостиг на предлагането, а напротив - с недостатъчното търсене.

В последния си годишен обзор на глобалната енергетика британската петролна компания BP твърди, че пикът на търсенето на петролния пазар вероятно вече е достигнат и оттук нататък може да се очаква понижение.

Основната причина за засилването на тази тенденция е опитът за противодействие на климатичните промени. Все повече държави подкрепят тезата, че в името на околната среда зависимостта на индустрията от изкопаемите горива трябва да бъде прекратена.

А това води до следващия тренд - електрификацията. Според BP делът на произведената енергия, която идва под формата на електричество, ще нарасне от около една пета през 2018 г. до близо 50% през 2050 г.

Всичко това означава, че свиването на потреблението на изкопаеми горива ще засили влянието на потребителите за сметка на производителите. Ролята на САЩ, като водещ производител на петрол и газ, вече няма да е толкова ценна, колкото би била в миналото.

От друга страна, Китай, който е най-големият вносител на петролни продукти в света, както и водещ производител на енергия от възобновяеми източници, има редица поводи за радост.

Пандемията от COVID-19 разкри и още детайли за това как би изглеждал свят, в който търсенето на изкопаеми горива пада, вместо да се повишава. Т. нар. "петролни държави", които разчитат основно на износа на петрол за финансирането на своите бюджети, в момента генерират значителни дефицити.

Инвеститорите започват да намаляват дела на петролните компании в своите портфейли. Въпреки всички хвалби на Тръмп по отношение на петролния сектор, пазарната оценка на американските шистови компании се е понижила с 50% от януари насам.

Акциите на ExxonMobil, които бяха част от борсовия индекс Dow Jones Industrial Average в продължение на почти един век, бяха изключени от него преди около месец. Американският петролен гигант има пазарна оценка от 155 млрд. долара - по-малко от тази на производителя на спортна екипировка Nike.

Идва ли залезът на големите петролни компании? Идва ли краят на доминацията на компаниите от групата на Big Oil?

И докато почти по целия свят търсенето на петрол и други изкопаеми ресурси намалява, в Китай то продължава да расте. Китайските рафинерии изкупуват почти всички излишни количества на пазар, осигурявайки нещо като "под" на цените. Някои пазарни участници дори ги наричат "петролни прахосмукачки".

Ниските цени на "черното злато" позволяват на Китай да попълва евтино своите петролни резерви. Новите находища по крайбрежието на Бразилия и Гвиана, както и увеличаването на капацитета на Австралия за износ на втечнен природен газ, също са добре дошли за Поднебесната империя.

В момента позицията на Китай като водещ купувач му позволява да упражнява и политическото си влияние, особено по отношение на страните, подложени на натиск от страна на САЩ.

Покупките на петрол от Венецуела и Иран и двустранните газови проекти с Русия имат и своята политическа цена, пише още The Economist.

Но въпреки своята доминираща позиция на пазара, Пекин си остава силно зависим от външните доставки на суровини. Да бъдеш голям вносител е по-добре, отколкото да си малък, но все пак си оставаш уязвим.

Китай е наясно, че по-голямата част от петролния внос за страната минава през протоците на Ормуз и Малака, които винаги могат да бъдат затворени от външни сили или в най-лошия случай - от американския флот.

Тези притеснения се засилват и благодарение на обтегнатите търговски взаимоотношения между Пекин и Вашингтон, тъй като Китай продължава да купува американски петрол и природен газ за попълването на своите резерви.

Засега Поднебесната империя успява да компенсира своята зависимост от природни ресурси с държавната индустриална политика, която осигурява стимули за местната въглищна индустрия и за атомната енергетика. Китай вече е и водещата световна суперсила в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Китайски компании инвестират в мини по целия свят - от Конго до Чили, в които се добиват минералите, необходими за производство на соларни панели и електрически батерии. Китай няма как да се превърне в "петролна държава", затова полага неимоверни усилия да стане "електрическа".

Формулата е сравнително проста, но не толкова лесна за изпълнение - изучаване на чуждестранния опит, мащабни инвестиции и използване на държавната машина за производство в големи мащаби.

Субсидиите за "зелената енергия" - както в Китай, така и в останалите развити държави, помагат на китайските производители на ВЕИ оборудване.

Какво се случва с Ветрогенераторите от началото на 90-те години на миналия век днес вече се намират в края на жизнения си цикъл

Политиците в САЩ , Европа и Австралия вече изразиха своите притеснения от доминиращата позиция на Китай в добива на редки метали, които са ключови за "декарбонизацията" на глобалната енергетика.

В момента Пекин държи пряко 60% от добива на тези суровини. Освен това в Китай се произвеждат и 70% от всички соларни панели в света, 50% от вятърните турбини. Страната има доминираща позиция във веригата на доставките на литиево-йонни батерии.

Останалият свят обаче също печели от това, защото масовото производство в Китай успя да понижи цените на тези технологии до рекордно ниски нива. През последното десетилетие цените на соларните панели и акумулаторните батерии се понижиха с 85%.

Освен това китайските компании все по-често инвестират в енергийни проекти зад граница. От 575-те милиарда долара инвестирани или обещани в рамките на геополитическата инициатива Един пояс, един път, близо половината са насочени към енергийния сектор, по данни на Световната банка.

На този фон глобалните позиции на САЩ изглеждат под заплаха, въпреки че и те разполагат с компании иноватори, като Tesla. Фокусът на Тръмп върху петролния сектор и въглищата обаче изглежда като обречена кауза, поне за момента, пише изданието.

Неговият конкурент за поста Джо Байдън обеща, че ако спечели изборите през ноември, ще върне Америка в световната надпревара за технологично надмощие.

Но със сигурност разместванията на световната енергийна карта ще имат и своите геополитически последствия.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg