Търговията спасява големите европейски петролни компании от пълния ефект от тазгодишната петролна криза.

Това не е първият път, в който огромните печалби от подразделенията им за търговия подпомагат слабите оперативни резултати от основния им бизнес по откриването и добива на въглеводороди - няма и да е последният.

Компаниите обаче може да изпитат трудности при пренасянето на този предпазен механизъм в ерата на декарбонизацията.

Както писа през миналата седмица Bloomberg, Royal Dutch Shell Plc доказа, че може да генерира печалба дори и при срива в цените на петрола от второто тримесечие.

Понижението в добива на петрол и природен газ, който е от 7% на годишна база и 11% на тримесечна база, както и срива в цените, беше компенсиран от агресивните намаления на капиталовите разходи и “много силните” резултати от търговията.

Американските конкуренти на компанията Exxon Mobil Corp. и Chevron Corp. до голяма степен избягват да търгуват, като вместо това се придържат към продажбата на собственото си производство.

Това ги лишава от предпазната мрежа, от която се възползват Shell и италианската Eni SpA (и еветуално BP Plc, която ще обяви резултатите си утре).

Това личи и във финансовите им отчети за второто тримесечие. В петък Chevron обяви най-голямата си тримесечна загуба поне от три десетилетия и предупреди, че пандемията от COVID-19 може да продължи да влияе на резултатите на компанията, информира Bloomberg.

Предвид факта, че възстановяването на търсенето на петрол изгуби инерция, това не е особено голяма изненада. Exxon обяви дори още по-голяма загуба. Компанията може би е доволна от факта, че търговията не заема по-голяма част от бизнеса й, защото тя успява да изгуби пари и от тази дейност през второто тримесечие.

Shell се възползва от резкия спад в цените на петрола за непосредствена доставка, съпоставени с тази на петрола за бъдещи доставки, което й позволи да реализира печалба, като купуваше и съхраняваше петрол, докато същевременно сключваше форуърдни сделки на пазара на деривати.

Тъй като разполагаше с голям капацитет за съхранение по веригите си на доставка, което и излиза евтино, компанията имаше предимства пред независимите компании, които търгуват.

Китай съхранява огромни количества петрол в морето. Ето защоКитай купи толкова много чуждестранен петрол на ниски цени тази пролет, че в близост до страната се формира огромно струпване на танкери, които чакат да разтоварят суровината

Спредът в цените обаче намаля от края на април. Сега печалбата, която може да бъде генерирана, е по-малко от 2 долара на барел и вероятно няма да покрие дори разходите за съхраняване и финансиране на Shell.

Ще се увеличили ли спредът? Почти сигурно на някакъв етап. Ще стане ли поне толкова голям, колкото в края на март или началото на април? Може би не, тъй като това беше най-голямата разлика поне от октомври 2007 г. Последното голямо увеличение беше през януари 2009 г., което беше предизвикано от финансовата криза.

Разбира се, печалбите от търговия не разчитат само на екстремни и редки събития. Те са с основен принос към финансовите резултати на големите европейски компании и в “по-нормалните времена”. А това повдига един по-дългосрочен въпрос пред тези компании, тъй като те разчитат все по-малко на петрола.

Макар че търговията с петрол е добре установена с голям набор от деривативни контракти, които могат да бъдат използвани за генерирането на печалби, търговията с природен газ е не толкова разработена и може никога да не се развие по същия начин като петролните пазари.

Въпреки увеличаващите се обеми на втечнен газ, транспортиран по света, повечето доставки все още се осигуряват по тръбопроводи, които обвързват купувачите и продавачите с дългосрочни отношения и многогодишни договори. Инструментите за търговия при електроенергията и възобновяемите енергийни източници са дори още по-малко развити.

През последното десетилетие петролните компании, чиито печалби идват предимно от добива на петрол от петролни полети, които сами са открили, се трансформираха в “петролни и газови” компании.

Сега те отново еволюират, за да се превърнат в “енергийни” компании. Последният финансов отчет на Shell показва, че природният газ съставлява близо половината от производството й, в сравнение с по-малко от 40% през 2005 г.

Колебанията вероятно ще стават все по-ясно очертани. Компании като Shell няма да спрат да произвеждат петрол, но той ще става все по-маловажен, тъй като светът възприема все повече нисковъглеродни форми на енергия.

Тъй като компаниите ще се фокусират все повече върху природния газ, електричеството и много вероятно водорода, тяхната способност да компенсират евентуални слабости при основната си дейност чрез печалби от търговия вероятно ще бъде силно ограничена.