Край бреговете на река Норт Плат, близо до американския град Каспър, щата Уайоминг, се намира едно от първитe "гробища" за вятърни електрически турбини.

Само в периода от септември 2019 г. до март 2020 г. се очаква в него да намерят "последно убежище" над 1000 перки от ветрогенератори, изработени от фибростъкло, пише BBC.

Те вече са достигнали пределния си работен цикъл от 25 години, след като са използвани в няколко ветроенергийни парка в северозападния щат. Всяка от перките ще бъде разрязана на три части, които след това ще бъдат подредени и заровени под земята.

Ветрогенераторите от голяма вълна на разпространение на възобновяемите енергийни източници в началото на 90-те години на миналия век днес вече се намират в края на жизнения си цикъл. Очаква се през 2019 и 2020 г. в световен мащаб да бъдат подновени вятърни мощности в размер на над 2 гигавата.

Утилизацията им по начин, който да е щадящ за околната среда, се превръща във все по-сериозен проблем. "Погребването" не изглежда особено екологично, затова логичният въпрос е дали няма някаква възможност те да бъдат рециклирани?

Вятърната енергия се използва още от древността, като първите исторически данни за мелници, задвижвани от вятърни платна, датират от 9 век преди христа в Персия.

Шотландският професор Джеймс Блит създава първия ветрогенератор, който може да произвежда електричество, през далечната 1887 г., с който захранва вилата си в Мерикърк.

За разлика от перките на Блит и тези на древните перси, съвременните вятърни генератори не използват платна, а са изградени от композитни материали. По-старите модели са от стъклопласт, а по-модерните - от карбон. Тези материали са леки и здрави, но рециклирането им е изключително трудно.

Но според Дон Лили, който е изпълнителен директор на базираната в Белвю, Вашингтон, компания Global Fiberglass Solutions, перките не би трябвало да отиват на сметището.

Неговата компания трансформира фибростъклото в малки пелети, наречени EcoPoly. Те могат да бъдат превърнати в пластмасови заготовки или пък в здрави водоустойчиви платна, предназначени за строителството.

Дон Лили твърди, че за момента има заявен интерес към продукта от страна на няколко големи корпорации. Неговата компания е разработила и програма, която да следи вятърните перки по време на целия им жизнен цикъл, което улеснява последващото им рециклиране.

Според проф. Ричард Кохрайн от Exeter University човечеството трябва да направи избор между няколко варианта за утилизация на вятърните генератори след края на техния живот.

Един от тях т. нар. "пиролиза" - процес, при който композитните материали се нагряват в специални фурни до температури между 450 и 700 градуса по Целзий. По този начин се извличат химикали, които впоследствие могат да се използват за производството на лепила, бои, мазилки и други продукти.

Чрез пиролизата се добиват и странични суровини, като синтетичен газ и въглищен прах, които могат да се използват като алтернативни горива или торове.

Проблемът е, че този тип рециклиране изисква огромно количество енергия, което намалява неговата полезност за околната среда, тъй като увеличава въглеродния отпечатък. Засега пиролизата се прилага най-вече в лабораторни условия.

В Ротердам "пенсионираните" ветрогенератори се използват по друг начин. Холандският град може да се похвали с детска площадка с площ от 1 200 квадратни метра и най-различни съоръжения за игра, които са изградени почти изцяло от разглобени вятърни турбини.

Холандският архитект Чезаре Пеерен пък чака разрешение за свой проект, който ще превърне две 55-метрови перки в мост в град Алборг.

Старите петролни платформи се превръщат в морски резервати Австралийски учени твърдят, че старите сонди могат да се превърнат в полезни изкуствени рифове, вместо да бъдат демонтирани

А междувременно роторите на ветрогенераторите стават все по-големи.

"Преди 20 години аз и моите колеги се питахме какъв би бил най-големият ветрогенератор, който можем да си представим. Никой не можеше да допусне, че може да се направи турбина с мощност от над три мегавата", спомня си Винсент Шелингс, който работи за General Electric в холандския град Еншеде.

Сега той ръководи строителството на най-големия вятърен генератор в света - Haliade-X. Той е с мощност от 12 мегавата - четири пъти повече от максимума, който е считан за възможен преди 20 години. 107-метровите му перки произвеждат с 45% повече електричество от досегашните модели.

Съвременните генератори се възползват от по-високата скорост на вятъра на по-голямата височина. Те са по-ефективни, които означава, че за едно и също количество енергия е необходимо инсталирането на по-малко бройки, а това спестява разходи за транспорт и обслужване.

От базираната в Испания компания Siemens Gamesa, която е един от лидерите в производството на ВЕИ технологии, наскоро се похвалиха, че 20 от техните 10-мегаватови турбини могат да захранят град като Ливърпул с население от половин милион души.

Увеличаването на размера на ветрогенераторите обаче се изправя пред сериозни предизвикателства, включително и утилизацията им след края на жизнения им цикъл. Рециклирането на гигантските перки, направени от композитни материали, се оказва най-трудната задача.

Някои от компонентите на турбините в Европа се продават "втора ръка" на държави от Азия и Близкия изток. Усъвършенстването на технологиите позволява използването им за по-дълъг период от време, а не само за 25 години, както старите генератори.

Но рециклирането бележи по-сериозен прогрес при по-малките наземни генератори, а не толкова при най-големите перки, които се инсталират навътре в морето.

Според експертите, цитирани от BBC, би било добре производителите да помислят за дизайна на съоръженията, така че той да е съобразен не само с работния им цикъл, но и с възможността за тяхното повторно използване и преработка, след като бъдат свалени от експлоатация.