Индия реши да ограничи продажбите си на захар на международните пазари - дни след като забрани износа на пшеница.

В свое изявление правителството на Индия казва, че ще ограничи износа на захар до 10 млн. тона за периода до септември, за да държи цените под контрол.

Продавачите също така ще трябва да искат "специално разрешение" от властите за износ на суровината в периода 1 юни – 31 октомври.

Индия е най-големият производител на захар и вторият най-голям износител на суровината в света след Бразилия. Правителството на Нарендра Моди обяви, че е било необходимо да предприеме действия, за да поддържа стоковите запаси в страната след "безпрецедентния ръст на износа" през миналата година и през настоящия сезон.

Предприетият ход за ограничаване на износа идва в период, в който годишната инфлация при цените на дребно в третата най-голяма икономика в Азия достигна 7.8% през април, което беше най-високото ниво от осем години.

Това също така е поредният признак за засилващия се протекционизъм по света по отношение на храните, като основни производители ограничават износа на селскостопанска продукция, засилвайки сътресенията при предлагането, предизвикани от руската инвазия в Украйна през февруари.

Украйна и Русия допринасят с около 30% от износа на пшеница в световен мащаб.

Лекторите на Шумът на парите: Емрах СазакУстойчивото бъдеще - възможност или предизвикателство за бизнеса?

В настоящия пазарен сезон, който продължава от октомври 2021 г. до септември 2022 г., индийските захарни заводи досега са подписали договори за износ на около 9 млн. тона.

В предишния 12-месечен период страната е изнесла 7 млн. тона захар в чужбина, което е било най-голямото количество в последните години, информира CNN Business.

Фючърсите на бялата захар поскъпваха с 1% до 556.50 долара за тон в Лондон вчера. Те отчитат повишение в цената от 13% от началото на януари и с около 26% на годишна база.

Руската инвазия в Украйна допринесе за историческо сътресение на пазарите на суровини, което ще поддържа цените високи в световен мащаб до края на 2024 г., обявиха през миналия месец от Световната банка.

Цените на храните се очаква да скочат с 22.9% тази година, като в основата ще е увеличението с 40% на цените на пшеницата, допълват от финансовата институция.

Цената на пшеницата скочи, след като Индия наложи забрана за износЗабраната за износ идваq след като гореща вълна засегна реколтата от пшеница на Индия, което повиши местните цени до рекордно високи нива

По-рано през седмицата Малайзия предприе мерки за ограничаването на износа на пилешко месо на своите съседи, заявявайки, че "приоритет на правителството е собствения му народ."

Няколко дни преди това Индия беше забранила износа пшеница, след като животозастрашаващи жеги в страната ограничиха добива и вдигнаха местните цени до рекордни нива. Страната е втрият най-голям производител на пшеница в света след Китай, но не е основен износител на суровината.

В свое изказване по време на Светвния икономически форум в Давос тази седмица министърът на търговията на Индия Пиюш Гоял заяви, че "ограничаването на нашия износ не би трябвало да засегне световните пазари."

"Ние продължаваме да разрешаваме износ за уязвими държави и съседи," допълни той.

Въпреки тези уверения, ограниченията на Индия подчертават крехкостта на продоволственото положение в световен мащаб. Купувачите по света се надяваха, че доставките на пшеница от Индия ще помогнат за запълването на празнината на пазара, създадена от войната в Европа, която засегна износа на съществено важни селскостопански продукти.

Миналата седмица обаче имаше и добри новини. Индонезия обяви, че ще вдигне забраната за износ на палмово масло, която беше наложена през април. Страната е най-големият производител на продукта, който се използва масово за готвене и в много хранителни продукти.