Пет типа храни, които причиняват умора и стрес
Много хора се замислят за това как храната, която консумират, влияе на сърцето и най-вече на талията, но по-рядко се обръща внимание на това какъв ефект има тя върху нашия мозък, настроение и нива на енергия.
Стомашно чревният тракт и мозъкът са в постоянна двупосочна комуникация и здравословното състояние на едното пряко влияе на другото.
По-конкретно, когато в стомашно-чревния тракт има възпаление, за мозъка и тялото остава по-малко енергия. Това е така, защото възпалението изключва метаболитен превключвател на химическия път, който произвежда енергия.
Резултатът е не само понижение на енергийните нива, но и увеличение на свободните радикали, които увреждат мозъчната тъкан.
Храни, които могат да причиняват тревожност и умора
Разбирането на това кои храни допринасят за хроничното възпаление на стомашно-чревния тракт и мозъка е правилна стъпка към това човек да може да управлява своето настроение и нивата на енергия, с които разполага.
Доктор Ума Найду, която е психиатър, изследовател на човешкия мозък и хранителен експерт, казва, че винаги се опитва да избягва следните пет типа храни, които може да ни накарат да се чувстваме изморени и стресирани:
1. Преработени храни
Консумацията на нездравословни преработени храни, като печива и газирани напитки, които са пълни с рафинирана и добавена захар, често под формата на царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, заливат мозъка с прекалено много глюкоза. Този “захарен потоп” може да причини възпаление на мозъка и в крайна сметка да доведе до депресия и умора.
Вместо преработени храни, Найду препоръчва богатите на хранителни вещества пълноценни храни, като фреш или зеленчуци и чисти протеини, като органично телешко месо и дива или устойчиво уловена риба.
2. Промишлени масла от семена
Индустриализацията на хранително-вкусовата промишленост доведе до разработването на евтини, силно преработени масла, създадени от вторичен продукт на изобилстващи култури. Сред тях са маслата от царевица, гроздови семки, соя, слънчоглед и палмово масло.
Посредством преработката, тези масла стават изключително богати на провъзпалителните мастни киселини омега-6 и бедни на противовъзпалителните мастни киселини омега-3, които подпомагат мозъчното здраве. Проучвания показват, че хората, които консумират храни, богати на омега-6 мастни киселини, са изложени на по-голям риск от депресия, в сравнение с тези, които консумират храни, богати на омега-3.
Избирайте противовъзпалителните алтернативи, като зехтин extra virgin или авокадово олио, когато готвите.
3. Добавена и рафинирана захар
Захарта, очаквано, е често срещана в различни сладкиши или пакетирани зърнени закуски, но тя присъства изненадващо и в други хранителни продукти, като кетчуп, дресинги за салати и вкусни продукти, като пържените картофи.
Добавената и рафинираната захар засилват възпалителните процеси и товарят тялото с повече захар, отколкото то има нужда, което може да причини тревожност и нестабилно поведение.
Тъй като захарта има пристрастяващ ефект, колкото по-малко консумираме от нея с времето, толкова по-малко ще ни се прияждат сладки неща. За да намалите зависимостта си от захарта, пазарувайте пълноценни храни, при които не е използвана добавена захар, казва Найду пред CNBC.
Tя допълва, че когато й се яде нещо сладко, хапва шепа боровинки или малко тъмен шоколад.
4. Пържени храни
Има много изкушаващи пържени храни, но би трябвало да намалите количествата, които консумирате.
Проучване от 2016 г. сред 715 работници в завод се съсредоточава върху техните нива на депресия, устойчивост и консумация на пържени храни. Резултатите показват, че хората, които консумирали повече пържени храниу е по-вероятно да развият депресия през живота си.
Пържените храни вероятно се отразяват негативно и на настроението, защото обикновено се пържат в нездравословни мазнини. В последните години дискусията около консумацията на мазнините се промени. Сега диетолозите правят разлика между “лоши мазнини” (маргарин, хидрогенирани масла ), които причиняват сърдечносъдови заболявания и други проблеми, и “добри мазнини” (авокадо, зехтин), които помагат за цялостното благосъстояние.
5. Изкуствени подсладители
Заместителите на захарта са все по-често срещани в храни, които са представяни като “здравословни”, като ви помагат да ограничите калориите.
Това е притеснително, защото науката предполага, че много изкуствени подсладители могат да допринесат към депресията. Проучване показва, че хората, които консумират изкуствени подсладители, най-вече чрез диетични напитки, са по-депресирани от тези, които не го правят.
Нещо повече, няколко проучвания показват, че изкуствените подсладители могат да бъдат токсични за мозъка, променяйки концентрацията на невротрансмитери, които регулират настроението.
За да ограничите изкуствените подсладители, използвайте естествени такива, като мед или сироп от агаве, в напитките си.
Храни, които борят умората
Ето храните, които доктор Найду приема за щастлив мозък и здраво тяло:
Пробиотици: кисело мляко с активни култури, темпе, мисо, кисело зеле, кефир, кимчи, комбуча и определени сирена
Пребиотици: боб, овес, банани, горски плодове, чесън, лук, листа от глухарче, аспержи, артишок и праз лук
Въглехидрати с нисък гликемичен индекс: кафяв ориз, киноа, валцуван овес и чия
Умерена консумация на храни със среден гликемичен индекс: мед, портокалов сок и пълнозърнест хляб
Здравословни мазнини: мононенаситени мазнини, като зехтин, ядки, ядкови масла и авокадо
Омега-3 масни киселини: риба, особено сьомга, скумрия, тон, херинга и сардини
Витамини: B9, B12, B1, B6, A и C
Минерали и микроелементи: желязо, магнезий, калий, цинк и селен
Подправки: Шафран и куркума
Билки: риган, лавандула, пасифлора и лайка
Имайте предвид, че промяната на храните, които консумирате, сама по себе си няма да ви предпази или да ви излекува от депресията или тревожността. Промяната на хранителните ви навици обаче може да има положителен ефект, вследствие на който ще се чувствате енергични и подмладени.