Япония е страна с население от 127 милиона души, но смъртните случаи, причинени от огнестрелно оръжие, рядко надвишават 10 годишно.

"Още откакто оръжията навлизат в страната, Япония винаги е имала строги закони в това отношение," казва Йън Овъртън, изпълнителен директор на британската група Action on Armed Violence, пред BBC.

"Япония е първата държава, която налага оръжейни закони в света и смятам, че това постави основата на схващането, че оръжията наистина нямат място в гражданскто общество."

Успехът на Япония по отношение на ограничаването на смъртните случаи, причинени от огнестрелно оръжие, е тясно свързан с нейната история. След Втората световна война, пацифизмът се развива като една от преобладаващите философии в страната.

Полицията започва да носи огнестрелно оръжие едва през 1946 г. В В японското законодателство през 1958 г. също така е записано, че "никой човек не трябва да притежава огнестрелно оръжие или меч или мечове."

От тогава правителството е облекчило тези ограничения, но фактът, че Япония налага контрол върху оръжията от позицията на забрана, е важен. (Това също така е един от основните фактори, които разграничават Япония от САЩ, където Втората поправка на Конституцията в общи линии позволява на хората да притежават оръжие.)

В Япония, ако някой иска да притежава оръжие, трябва да посети целодневен курс, да издържи писмен тест и да постигне най-малко 95% точност при стрелба по мишени на стрелбище, пише Yahoo Finance.

Кандидадът за закупуване на оръжие също така трябва да премине преглед за това дали е психично здрав, който се провежда в болница, както и проверка дали има чисто досие, която включва и срещи с негови или нейни близки и познати.

Кандидатите могат да си купуват само пушки и въздушни пушки, без пистолети и на всеки три години трябва да минават отново еднодневния курс и да полагат първоначалния изпит.

В Япония е прието схващането, че колкото по-малко оръжия има в обращение, толкова по-малко смъртни случаи ще има.

Във всяка префектура (населението на различните префектури варира от половин милион до 12 милиона в Токио), може да има най-много три оръжейни магазина; нови пълнители могат да се купуват само срещу издаване на изпразнените стари; когато притежател на оръжие почине, неговите или нейните роднини трябва да предадат на държавата оръжията.

Култура на доверие

Резултатът от всичко това е среда, в която гражданите и полицията рядко притежават или използват оръжия.

Полицаите, които не са на смяна, нямат право да носят оръжие, а повечето сблъсъци на полицията със заподозрени включват някаква комбинация от бойни изкуства или оръжия, като палки.

Когато нападенията в Япония са с фатален край, те обикновено включват смъртоносни намушквания. През юли 2016 г. бивш служител в дом за инвалиди уби с нож 19 души. В Япония рядко има толкова много смъртни случаи, причинени от огнестрелни оръжия, за цяла година.

Контролът над оръжията в Япония, заедно с преобладаващото уважение към властта, доведе през годините до по-хармонична връзка между гражданите и полицията, отколкото в САЩ.

Това е нещо като въпроса с кокошката и яйцето: полицията, в избора си да използва почти смъртносна сила срещу населението, генерира не толкова голям страх сред хората, че ще бъдат застреляни. В резултат на това, хората не изпитват особено голяма нужда да се въоръжават.

В САЩ в същото време има по-милитаризирани полицейска сили, които използват автоматични оръжия и бронирани коли. В страната има и не толкова голямо доверие между хората (и между хората и институциите). Всичките тези фактори създават една култура на много по-голям страх, която изглежда, че винаги са на ръба.

Подходът на Япония трудно би могъл да бъде приложен в САЩ, на фона на дълбоко вкоренената култура по отношение на оръжията там, но пък може да осигури изходна точка за ограничаването на безсмисленото насилие, което се превърна в отличителен белег на живота в страната.