Повечето австралийци биха си спомнили къде са били, когато за първи път чуват, че нещо лошо се случва в Порт Артър.

"Минавах през общите части в общежитието на университета и цяла група от хора се бе залепила за екрана на телевизора в ъгъла – странно за през деня", пише Тори Магуайър в Huffington Post Австралия.

"Откъслечна информация се просмукваше от историческия град на южния бряг на остров Тасмания, недалече от дъното на света.

Никой не пишеше в Twitter. Тогава социални медии почти нямаше. Мобилните телефони бяха лукс, а на толкова отдалечени места като Порт Артър, така или иначе, нямаше обхват.

Там вилнееше стрелец. Пет, десет, 15 души бяха застреляни. Абсурден брой хора, който продължаваше да расте", разказва Тори.

Местната полиция достига до мястото на стрелбата, без да знае за ужаса, с който предстои да се сблъска. В крайна сметка в „клането от Порт Артър,“ както е известно в Австралия, загиват 35 души, а 23-а са ранени.

Това се случва на 28 април, 1996 г. Следващата година ще се навършат 20 години от тогава.

Може би изглежда лековато да се каже, че дадено събитие е променило цяла нация, но случилото се в Порт Артър променя Австралия.

Вижте още: В Ню Йорк има 1 млн. карабини Bushmaster

Цяло поколение млади австралийци сега навършват пълнолетие и никога не са ставали свидетели на масова стрелба в тяхната родна страна.

Те не помнят Порт Артър, защото тогава не са били родени, когато 28-годишен човек със сериозно изоставане в интелектуалното си развитие открива огън по невинни мъже, жени и деца на туристическа атракция.

Младежите, които са завършили гимназия, могат да гласуват, да шофират и да употребяват алкохол (в Австралия законната възраст за употреба на алкохол е 18 г.) никога не са стъпвали в университета, страхувайки се, че някоя откачалка може да се откаже луд по оръжията с предсмъртно желание.

Това е свобода.

Осемнадесет и 19-годишните австралийци разполагат с лукс, който дори не осъзнават. От Huffington Post Австралия са говорили с няколко човека в Университета на Сидни за опасността от подобен род престъпление.

21-годишният Тим Джаксън обобщава нагласите на неговите връстници по следния начин: “Това не се е случвало в Австралия от близо 20 г., така че аз лично не смятам, че има някакъв риск да се случи на някого от нас.”

Когато ужасът в Порт Артър се разкрива в пълна степен пред шокираните австралийци, се появява един призив, с който американците са запознати доста добре - „никога повече“.

Стрелецът, Мартин Браянт, който днес се намира в затвор в Тасмания и излежава 35 последователни доживотни присъди, използва две полуавтоматични пушки, за които твърди, че закупил от търговец на оръжие без лиценз.

Малко преди това Джон Хауърд е избран за министър-председател на Австралия, оглавявайки коалиционно правителство. Днес той определя като най-голямото постижение на своето 11-годишно управление „контрола над оръжията.“

С изминаването на почти две десетилетия оттогава може би изглежда, че радикалната промяна на законите на Австралия по отношение на оръжията е била лесно.

Това не е така.

Законната продажба на оръжие в Австралия е щатски, а не федерален въпрос. Новият министър-председател тогава е трябвало да убеди премиерите на шест различни щата да забранят армейските оръжия, които не са считани за съществено важни за селскостопанския сектор.

Дебатът по този въпрос достига връхната си точка, когато Хаъурд се появява в провинциалния щат Виктория, носейки бронежилетка под сакото си.

В нация, където кортежът на премиера се състои от един-единствен седан, появяването на Хауърд с бронежилетка шокира мнозина и обижда други.

След това Хауърд споделя, че това е погрешно решение от негова страна. “Никога не съм се чувствал застрашен. Решението ми просто изпрати погрешен сигнал.”

Улавяйки момента на кампанията „Никога повече“, Националното споразумение за огнестрелните оръжия забранява полуавтоматичните пушки и пушките тип помпа, като в същото време постановява строги изисквания за издаването на разрешителни.

Държавата обявява амнистия, а правителството харчи 500 млн. австралийски долара, които се набират от специален данък, за да изкупи обратно всички оръжия, които изведнъж стават незаконни.

Близо 1 млн. огнестрелни оръжия са изкупени от правителството и унищожени.

Вижте още: Стряскащи факти за оръжията в САЩ

Всички огнестрелни оръжия в Австралия трябва да бъдат регистрирани на името на собственик с разрешително и съхранявани съгласно строги условия, отделно от мунициите. Придобиването на разрешително за оръжие е трудно и за това са необходими проверки за чисто досие и за психическото състояние, които могат да продължат с месеци.

Премиерът на щата Куинсленд Роб Борбидж плаща за това с политическата си кариера. Тогавашният консервативен лидер на най-консервативния австралийски щат застава зад реформата на Хауърд по отношение на оръжията, с което поражда недоволство в собствената си партия и губи поста си на следващите избори.

В интервю през 2013 г. той казва: “Бях готов да поема политическите последици, но ние наложихме контрола върху оръжията. Платихме висока политическа цена, но направихме правилното нещо. Днес има живи австралийци, защото предприехме тези действия. Колко струва човешкият живот?”

Никой закон не е идеален. Според Австралийската комисия по оръжията в страната вероятно има 250 000 незаконни дългоцевни оръжия и 10 000 незаконни пистолета.

Смята се, че пушката тип помпа, която ислямистът Ман Харон Монис използва при обсадата на Lindt Cafe в Сидни през 2014 г., е едно от тях.

Никога не трябва да се казва „никога“, но човек само може да завижда на тези 18 и 19-годишни студенти, които посещават занятия в университетите из цяла Австралия и на които не им се налага да се притесняват, че те може да са същите.