През 50-те години на миналия век ЦРУ се занимава с всякакви странни експерименти. Например - опитва се да провери в контролирана среда как различните наркотици влияят на човешкия мозък. Целта да се изработи механизъм за изтръгване на информация от чужди агенти.

Т.нар. изследвания върху контрола на съзнанието обаче не са едно и две. Тъкмо обратното, американската разузнавателната агенция се разпростира във всякакви посоки. В един момент тази програма включва 149 подпроекта, в които участват хиляди хора. А в един от случаите – и животни, пише PopularScience.

Годините на Студената война са доста странни времена. Службите и от Източния, и от Западния блок са готови да се впускат и в най-шантавите авантюри стига да очакват, че това по някакъв начин ще помогне на дейността им. Така се стига до имплантиране на микрофони в ушите на котки или до дрогирането на слон. А в един случай ЦРУ експериментира дали не може кучета да бъдат управлявани дистанционно. С перспективата същата технология някой ден да се прилага и върху хора.

Тази инициатива се обозначава с кодовото име Подпроект 94. Експериментите се провеждат през 1961 г. Докумените обаче са разсекретени чак през 2002 г. От тях се разбира, че е била проучвана „възможността за контролиране на поведението на куче чрез дистанционно задействане на електрическа стимулация на мозъка“.

Изненадващо, се оказва, че експериментите са по-скоро успешни, казва Джон Лайл, историк и автор на книгата Project Mind Control: Sidney Gottlieb, the CIA, and the Tragedy of MK Ultra.

Разбира се, не всичко се случва безпроблемно. Част от опитните кучета развиват инфекции. А авторите на експеримента срещат големи проблеми при намирането на уединени места, където да проверят дали контрола върху тези животни наистина работи. Работата по Подпроект 94 е прекратена преди технологията да бъде тествана в реална среда. Но все пак преди това в ЦРУ сериозно се обмисля използването и на по-големи животни за задачите на агенцията – например мечки, твърди Лайл.

Концепцията за животни-шпиони всъщност не е нещо ново, посочва изследователят. Още в годините на Втората световна война Службата за стратегически услуги, т.е. предшественикът на ЦРУ, иска да използва прилепи с прикрепени към тях малки количества експлозиви, за да атакува цели на територията на Япония.

Организирана е дори операция „Фантазия“, още по-шантава инциатива, измислена от разузнавачите малко след като японците атакуват американския флот в „Пърл Харбър“. Идеята на тази операция е лисици да бъдат намазани с радиоактивна боя, така че да светят в тъмното. След това трябвало да бъдат пуснати в посока японските части, за да се пресъздаде едно старо суеверие - за китсуне - лисицата със свръхестествени способности, която може да докара човек до лудост.

ЦРУ експериментира още с птици, които биха могли да носят миникамери над вражеска територия или да имплантират записващи устройства в телата на котки в рамките на операция „Акустично коте“. Тя също се проваля с гръм и трясък след като първото животно е пуснато за тренировка и е бързо прегазено от кола.

„Всичко това обаче показва тяхната решителност да стигнат до резултат. Ако в началото се започва с обучения на животни, след това се преминава към опити за контрол“, посочва Лайл.

Така през 1961 г. За Подпроект 94 са отпуснати 55 хил. долара, което се равнява на около 600 хил. долара в днешни пари. Взето е решение да се работи с шест животни от различни породи. За целите на експеримента се монтират електроди на главите им, така че да се подава токов импулс към онези части на мозъка, които контролират „център на удоволствие“. След това животното се пуска на открито. Когато тича в желаната посока, се подава електричество, за да се засили импулсът му да продължи. Ако обаче се отклони от маршрута, подаването на стимули веднага се прекратява.

Отчита се, че това е сравнително лесно. Или поне така е записано в докладите от експериментите. Животните обаче развиват инфекции, което налага електродите да бъдат монтирани или направо имплантирани в телата им. Констатира се, че кучетата реагират добре на стимулация към мозъчните центрове, които контролират удоволствието. Но когато същата се подаде към онези, отговарящи за болката, животните замръзват на място и не искат да мърдат.

Авторите на проекта си фантазират, че така оборудвани кучетата могат да се използват за всякакви цели по време на война - разузнаване, търсене, пренасяне на информация или боеприпаси, изобщо всичко, което би било опасно за човека. Една от идеите дори е да превърнат животното в „управляема ракета“, т.е. инструмент за атака на цели. Или нещо подобно на съвременния дрон, но от плът и кръв.

В крайна сметка обаче се стига до извода, че на кучета не може да се разчита за такива задачи. Отчетено е, че те лесно се разсейват и едва ли биха били достатъчно ефективни.

Въпреки това обаче идеята за „дистанционен контрол“ на друго живо същество дълго време занимава ЦРУ. Говори се дори за приложение върху хора или други големи животни. Но това никога не се случва. Или поне не знаем да се е случвало.