Пазарите очакват нови стимули от страна на ЕЦБ

771
Пазарите очакват нови стимули от страна на ЕЦБ

© Pixabay

Европейската централна банка не е приключила със стимулите и разширяването на програмата си за директни покупки на облигации.

Това показват резултатите от анкета на Bloomberg, проведена сред брокери, анализатори и икономисти.

Въпреки че преди няколко дни представители на институцията коментираха, че икономическата обстановка в еврозоната се подобрява, повече от половината участници в проучването на Bloomberg са на мнение, че до края на годината ЕЦБ ще увеличи размера на облигационната си програма, която в момента е на стойност 1.35 трилиона евро.

Повечето очакват увеличение с поне 500 милиарда евро.


На следващото заседание на централните банкери, насрочено за следващата седмица, обаче не се очакват промени.

Прогнозите за нови стимули от страна на ЕЦБ подчертават безпрецедентната несигурност, която в момента е надвиснала над перспективите за икономическо възстановяване след кризата, предизвикана от COVID-19.

Последните макроикономически данни бяха сравнително обнадеждаващи и показват, че възстановяването вероятно ще бъде по-бързо от очакваното, но въпреки това от ЕЦБ подчертаха наскоро, че въпреки това еврозоната е на път да регистрира най-силния си икономически спад - с над 9% тази година.

Освен това мащабът на щетите, понесени от трудовия пазар и бизнеса, все още не може да бъде изчислен с точност.

По-рано тази седмица Европейската комисия публикува предварителна оценка на ефектите от кризата, в която предупреждава, че рисковете остават изключително високи. Според институцията разширяващата се "пропаст" между бедните и богатите държави илюстрира необходимостта от още по-сериозни съвместни фискални стимули.

"Твърде рано е да се каже, че с икономиката вече всичко е наред. Трябва да видим още данни, които ще дадат по-добра картина на втората фаза от възстановяването. От това ще зависят и следващите стъпки, които ще предприеме Европейската централна банка", смята главният икономист на ING Germany Карстен Бржешки.

По думите му спешната икономическа подкрепа по време на пандемията засега е свършила своята работа.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в интервю за Financial Times по-рано тази седмица, че няма да бърза с увеличаването на стимулите, защото трябва време, за да се оцени действието на настоящите мерки.

През юни програмата за директни покупки на облигации от страна на централната банка беше увеличена с 500 милиарда евро, а срокът й беше удължен с шест месеца - до средата на следващата година.

Ако се стигне но ново подобно разширяване, общите активи на институцията (включително предишните покупки) ще достигне близо 5 трилиона евро - еквивалент на 40% от брутния вътрешен продукт на еврозоната за 2019 г.

По тази причина централните банкери биха предпочели да изчакат до декември, когато ще разполагат и с актуализирани прогнози за икономиката до 2023 г.

Инвеститорите по света в момента си задават въпроса докъде ще стигнат финансовите регулатори с разширяването на стимулите. Английската централна банка също увеличи размера на облигационната си програма миналия месец, а Федералният резерв на САЩ е изправен пред ново увеличение на заразените с COVID-19 в страната, което може да попречи на икономическото възстановяване.

Лагард: ЕЦБ няма директно да предоставя заеми на правителстватаНяма да има политика на

Според анкетираните от Bloomberg икономисти и пазарни участници ЕЦБ би трябвало да приключи с директните покупки на облигации до края на 2021 г. Освен това те очакват институцията да отпусне нови 240 милиарда евро под формата на дългосрочни заеми за търговските банки в еврозоната.

"След като ЕЦБ увеличи значително размера на кризисната програма в отговор на епидемията, фокусът сега ще падне върху нейното прилагане. Един от въпросите, на които централните банкери ще трябва спешно да отговорят, е колко гъвкави могат да бъдат в разпределянето на стимулите в отделните държави от валутния съюз", смята икономистът на германската DekaBank  Кристиан Тоетман.

Засега консенсусът сред централните банкери гласи, че облигационните покупки трябва да бъдат пропорционални на тежестта на отделните икономики. Някои от тях, в това число и шефът на германската Bundesbank Йенс Вайдман, подчертават небоходимоста от "ребалансиране" на портфейла на ЕЦБ, който в последните години беше насочен основно към книжата на по-слабите икономики. 

Другият лагер, в който е и директорът на френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало, счита, че разпределянето на покупките според големинатга на икономиките е ненужно ограничение, което може да постави под въпрос ефективността на монетарната политика.

Темата вероятно ще продължи да бъде обект на дебати, поне докато не стане възможно европейските правителства да теглят общи заеми от финансовите пазари. Тази инициатива вече е в ход, а целта й е да намали бремето върху националните бюджети, да поддържа ниски лихвени проценти и да намали необходимостта от интервенции от страна на ЕЦБ.

Лидерите на държавите от Европейския съюз ще се срещнат на 17 и 18 юли, за да се договорят за структурирането на фонда за икономическо възстановяване, който се очаква да е в размер на 750 милиарда евро.

Програмага ще бъде финансирана с общ дълг на всички страни. Но някои от правителствата все още имат възражения, свързани с определени детайли от плана, което означава, че изпълнението му може да бъде забавено.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg