Испания, където вчера микробус под наем уби най-малко 13 души и рани над 100 други, е свикнала повече от много други европейски държави с опустошенията от терористични атаки.

Местните власти бързо обявиха атаката в автономния регион Каталония за терористична. Тя наподобява други, така наречени нискотехнологични нападения, при които бяха използвани коли или камиони в Европа през последната година и зад повечето, от които стоеше ислямисткият тероризъм.

Ислямисткият тероризъм избухнa в Испания през последните две десетилетия, както и по цял свят. Едно от най-смъртноносните нападения в Европа бе в Мадрид на 11 март 2004 г., когато близо 200 души бяха убити от терористи, които взривиха 10 бомби в четири влака в рамките на четири минути.

Двегодишно разследване заключи, че радикализирани местни ислямисти стоят за атаката, която бе осъществена 911 дни след терористичните нападения в САЩ от 11 септември 2001 г.

Миналия ноември испанските власти обявиха, че са разбили "тотално радикализирана" групировка, свързана с Ислямска държава, която възнамерявала да извърши ново нападение в Мадрид, а миналия март властите иззеха хиляди оръжия, които според тях са били предназначени за терористични групировки.

Това, което в момента се нарича Испания, е територия, управлявана от мюсюлмански халифат в продължение на близо 800 години, до края на 15-и век, пише NBC News. Някои от днешните радикални ислямистки групировки призовават за възстановяване на халифата, което и е едно от техните оправдания за упражняваното насилие.

Друга част от историята на Испания и тероризма идва след нападението от 2004 г., когато правителството първоначално се опита да обвини баската сепаратистка група ЕТА за взривените бомби, докато впоследствие не се появиха доказателства.

На ЕТА се приписват убийствата на над 800 души по време на нейната 43-годишна кампания за независимост, която официално приключи с примирие през 2011 г. и с предаване на оръжията на организацията по-рано през тази година.

Баските са етническа група със собствен език и култура, присъщи на Западните Пиринеи - планинската верига, която формира по-голяма част от границата между Испания и Франция. Баските националисти се борят за независима държава на баските от края на 19-и век.

ЕТА е създадена на испанската баска територия през 1959 г. и в следващите четири десетилетия води кампания, осеяна с насилие и убийства, която подсилва създаването на крайно десни групировки, които само увеличават кръвопролитията.

През 1973 г. членове на ЕТА взривяват бомба в близост до църква, в която се намира испанският премиер Луис Кареро Бланко. Бланко, който е считан от мнозина за наследника на дългогодишния испански диктатор Франциско Франко, е убит.

Испания прави прехода към демократично управление след смъртта на Франко през 1975 г., но ЕТА продължава със своята кампания. Организацията осъществява и други екзекуции, както и десетки експлозии на бомби.

През 1995 г. ETA отново се прицелва в правителството, взривявайки бомба през април близо до колата, с която пътува премиерът Хосе Мария Аснар, който е спасен от защитната бронировка. Организацията също така изготвя план за убийството и на крал Хуан Карлос, който е осуетен през полицията през август.

Вчерашното нападение стана в Барселона, Каталония, голям автономен регион в югоизточната част на Испания, който е подтискан по време на 36-те години управление на Франко.

Каталония, която е най-проспериращият регион на Испания, също е център на мощно движение за независимост, но в исторически план районът използва политически и културни инструменти, а не насилие.

В референдум от 2014 г. 80% от гласувалите подкрепиха независимостта на региона. Правителството обаче обяви референдума за противоконституционен и се противопоставя на нов, който е насрочен за октомври.

Освен пред урните и в съда, движението за независимост на Каталония се изразява и в съперничеството между два от най-големите клубове в света – Барселона, който има каталунски символи на екипите си и се представя като каталунски клуб и Реал Мадрид от испанската столица.

Конкретните отношения между Реал Мадрид и режима на Франко почти сигурно са преувеличени — много футболни историци твърдят, че те могат да бъдат описани само като полу-официални.

Франко обаче е този, който лично връща Real (което на испански език означава „кралски“) в името на футболен клуб Мадрид, когато взема властта през 1939 г.