След като Финландия и Швеция заявиха желанието си да са присъединят към НАТО, слагайки край на продължилия десетилетия военен неутралитет, всички погледи се насочват към Русия и как тя би могла да реагира.

Москва вече изрази възмущението си от идеята за потенциалното разширения на стария й враг НАТО, малко след като Финландия обяви намеренията си през миналата седмица да кандидатства за членство в организацията.

Сега, след като Финландия официално потвърди, че ще кандидатства, а управляващата партия в Швеция подкрепя подобен ход за присъединяване към НАТО, Москва не губи време да покаже какво мисли, като руският президент Владимир Путин вчера заяви, че разширението на НАТО “е проблем.”

Путин заяви, че този ход е в интерес на САЩ, информира Ройтерс, както и че Русия ще реагира на евентуално разрастване на военната инфраструктура на Алианса в Швеция и Финландия, въпреки че настоя, че Москва “няма проблеми” с двете държави.

Изказването на Путин беше направено, след като други високопоставени лица от Кремъл осъдиха бъдещото разширяване на НАТО, като един от тях го описа като “сериозна грешка” с глобални последици.

Членството на Финландия и Швеция в НАТО все още не е сигурно, тъй като решението за разширяването на организацията изисква одобрението на всичките й 30 страни членки и техните парламенти, а Турция вече изрази възражения.

Какво означава за Европа евентуално приемане в НАТО на Финландия и Швеция?Финландия и Швеция, две неутрални скандинавски държави, са толкова притеснени от руската инвазия в Украйна, че и двете сериозно обмислят присъединяване към НАТО, което може да се случи още това лято

Тези пречки се очаква да бъдат преодолени, а геополитически експерти гледат напред, оценявайки евентуалните “ответни стъпки” на Путин, който не крие ненавистта си към НАТО.

1. Повече провокации спрямо НАТО

През годините Русия осъществяваше многократни провокативни нахлувания близо до или във въздушното пространство на страни членки на НАТО, като те изглежда са зачестили в последните няколко години. С последния ход на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, експерти смятат, че алиансът трябва да се готви за още провокации от Русия.

“Това променя средата на сигурност за цяло Балтийско море и за Арктика,” казва пред CNBC пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командир на американските военни сили в Европа.

“Разбира се, ще продължат нарушения на въздушното пространство, точно както има такива над други държави от НАТО, но ние сме отбранителен алианс и ще реагираме хладнокръвно и професионално. Последното нещо, което Русия иска, е да влезе в битка с всичките 30 държави от НАТО, които скоро ще станат 32,” казва Ходжис.

″Путин ще се оплаква от това, ще заплашва с разни неща, но всъщност няма какво да направи, тъй като по-голямата част от армията му е съсредоточена в Украйна, така че не виждам никаква реална заплаха срещу Швеция или Финландия.”

Руските провокации на НАТО не са нищо ново. През 2020 г. военноввъздушните сили на НАТО в Европа се е наложило над 400 пъти да прихващат неизвестни самолети, приближаващи въздушното пространство на алианса, като близо 90% от тези мисии са били като реакция на руски военни самолети, се казва в изявление на НАТО.

Миналия март самолети на НАТО са използвани 10 пъти в рамките на шест часа, реагирайки на “необичаен пик” в присъствието на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на алианса над Северния Атлантик, Северно море, Черно море и Балтийско море.

От НАТО са казвали, че руските военни самолети често не предават транспондерен код, показващ тяхното местоположение и надморска височина, не подават летателен план или не комуникират с ръководителите въздушно движение, което представлява потенциален риск за гражданските полети.

2. Кибератаки и военни сили

Швеция и Финландия твърдят, че присъединяването към НАТО не е ход срещу Русия, но и двете държави признават, че решенията са взети с оглед на непровокираната инвазия на Русия в Украйна.

Шведският премиер Магдалена Андершон заяви пред CNBC, че нейната страна е сметнала, че членството в НАТО е най-доброто решение за нейната сигурност, заявявайки, че “това какъв вид реакция може да има зависи от Путин, като ние очакваме да има кибератаки и хибридни атаки или други мерки, но това зависи изцяло от тях”.

Междувременно, министърът на външните работи на Швеция Ан Линде заяви, че в преходния период - преди Швеция и Финландия да станат пълноправни членки на НАТО, има вероятност за засилване на напрежението, отбелязвайки, че “очакват повече военни в близост до границата.”

3. Енергийни войни

Друга потенциална област на ответен удар и руско наказание за разширението на НАТО би могла да бъде енергийната сфера.

Русия все още държи силна карта в тази сфера, тъй като традиционно осигурява около 40% от вноса на природен газ в ЕС. И докато Европа търси алтернативни енергийни източници за намаляване на зависимостта си от Русия като доставчик на петрол и природен газ, континентът все още разчита на нея.

Жил Моек, старши икономист на AXA Investment Managers, заяви вчера, че има “има вероятност Русия да ‘спре кранчето’ за ЕС”, но отбелязва, че засега Москва се ограничава до “полумерки” в това отношение, което пък отразява нейната собствена зависимост от тези финансови ресурси.

Ден след като финландското правителство обяви подкрепата си за членство в НАТО, руската държавна компания Inter RAO обяви, че ще спре да изнася електроенергия за Финландия от събота (Финландия получава около 10% от електроенергията си от Русия), изтъквайки като причина липса на плащания, въпреки че този ход беше широко възприет като ответен.

Какво казват от Русия?

Вчера заместник министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков излезе с изявление, в което казва, че намеренията на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО са “поредната сериозна грешка с простиращи се надалеч последици,” информира руската агенция Интерфакс.

Рябков допълни, че Финландия и Швеция не би трябвало да имат илюзии, че Русия просто ще се примири с тяхното решение.

“Фактът, че сигурността на Швеция, както и на Финландия, няма да се засили в резултат на това решение, е доста очевидно за нас,” заяви той пред журналисти в Москва.

“Под каква форма ще гарантираме нашата сигурност след промяната в тази обща конфигурация на НАТО е отделен въпрос. Ще зависи от това какъв, в практическо отношение, ще бъде резултатът от очакваното приемане на Финландия и Швеция в Алианса. Няма илюзии, че ние ще се примирим с това,” подчерта Рябков.

Русия отдавна е много предпазлива относно съществуването на НАТО, да не говорим за разширяването на Алианса, срещу което тя отдавна се противопоставя. Антипатията на Москва не е изненадваща, като се има предвид, че Алиансът е основан през 1949 г. от САЩ и Канада и няколко западноевропейски държави за осигуряване на обща защита срещу тогавашния Съветски съюз.

Шумът на парите 2022 събира топ експертите на България на 7 юниСлед две години в дигитален формат, Шумът на парите отново се завръща пред публика

През по-голяма част от 20-и век враждебността между Запада и Русия беше съсредоточена в дългогодишната Студена война, но дори и след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. напрежението между Русия и НАТО продължи, въпреки кратките периоди на по-сърдечни отношения.

В последните години, с влошаването на отношения между Русия и Запада, Путин многократно критикуваше НАТО и поставяше националната идентичност и геополитическия статут на Русия в опозиция на алианса. Русия оправда инвазията си в Украйна до голяма степен с невярната предпоставка, че НАТО води прокси война срещу нея в Украйна.

Преди инвазията си на 24 февруари Москва беше предоставила списък с изисквания към Запада, сред които и това Украйна никога да не се присъединява към НАТО. Западът отказа.