Преди малко повече от година светът попадна в икономическа криза, предизвикана от ограниченията в пътуванията, икономиката и социалния живот, които почти всички държави наложиха, за да овладеят разпространението на COVID-19.

Международният валутен фонд, който има за цел да оказва подкрепа на правителствата именно в такива ситуации, веднага предприе действия за осигуряване на ликвидност.

Големият въпрос обаче е дали тези мерки бяха достатъчни, пише The Economist.

Изданието цитира директора на МВФ Кристалина Геориева, която привества "безпрецедентните усилия" на институцията, която финансира 85 страни през последната година и осигури облекчения за обслужването на дълга на 29 от най-бедните държави.

Фондът предоставя на своите членове кредитни линии, когато някой от тях изпадне в ликвидна криза. Обикновено подкрепата е обвързана с икономически реформи и преструктуриране на задълженията там, където това е необходимо. Това се прави, за да се гарантира, че кредитополучателят ще бъде в състояние да обслужва своя външен дълг.

Тези допълнителни условия защитават активите на фонда и предотвратяват нови финансови сътресения в подпомогнатите държави.

Кризата, предизвикана от COVID-19, обаче не беше обикновена. Нуждата от подкрепа беше всеобща и спешна. Опускането на средства при възникналата ситуация, в която много бизнеси бяха спрени принудително, надали щеше да предизвика необмислени харчове и кредитен "разгул" в бъдеще.

По тази причина МВФ увеличи лимитите за спешните си нисколихвени кредити, които не обвързват държавите със стриктни фискални реформи. По този начин бедните страни могат да облекчат плащането на задълженията си за известно време, а богатите - да разчитат на т. нар. краткосрочни кредитни линии.

От март 2020 г. до сега фондът отпусна спешно финансиране на стойност 32 милиарда долара, както и още 74 милиарда долара чрез други кредитни механизми. Но въпреки това тази подкрепа изглежда недостатъчна на фона на огромните мащаби на кризата.

През 2020 г. богатите станаха по-богати. Какъв е следващият им ход?През 2020 г., докато светът се гърчеше под тежестта на пандемията от COVID-19, а глобалната икономика беше изправена пред най-тежката си рецесия от Втората световна война, богатството на милиардерите достигна нови висоти

В годината до септември 2009 година, по време на световната финансова криза, МВФ отпусна повече средства отколкото в последните 12 месеца, припомня The Economist. А 85-те държави, които получиха подкрепа от фонда по време на пандемията от COVID-19, генерират едва 5% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Експертите на кредитната институция очакваха, че след първоначалния скок в търсенето на спешно финансиране ще се увеличи интереса към по-дългосрочните структурирани кредитни програми, обвързани и с по-мащабни структурни реформи. До този момент обаче са одобрени само 12 такива споразумения.

През април миналата година МВФ прогнозира, че по краткосрочните кредитни линии за отпускане на ликвидност ще бъдат изтеглени поне 50 милиарда долара. На практика обаче повечето развити държави изобщо не ги използваха.

Отчасти това се дължи на факта, че и Федералният резерв на Съединените щати предприе мащабни финансови инжекции на пазарите, с което успокои инвеститорите и стабилизира предлагането на щатски долари. В някои случаи дори и само заявката от страна на МВФ, че е готов да осигури подкрепа, беше достатъчна, за да вдъхне увереност на пазарите.

До известна степен обаче фондът може да вини и себе си за сравнително ниския интерес към кредитните инструменти. Някои правителства нямат възможност да кандидатстват за финансиране, тъй като не изпълняват критериите заради натрупани предишни задължения.

Други получиха по-малко от заявеното, а част от потенциалните кредитополучатели прецениха, че политическата "стигма", която ще им бъде наложена заради това, че са се обърнали към МВФ, е цена, която не си струва да бъде платена, тъй като би предизвикала съмнения в способността им да покриват задълженията си.

Това води до няколко въпроса, като първият от тях е дали механизмите на МВФ не се нуждаят от известна корекция. През юли миналата година Аднан Мазарей от Института за международна икономика Питърсън и бившият директор на Матю Фишър препоръчаха създаване на специален фонд за подкрепа по време на пандемията. Засега обаче от институцията не смятат да предприемат подобна стъпка.

Вместо това от 22 март бяха увеличени лимитите за спешните кредитни линии, както и за бедните държави. Управителният съвет на МВФ взе решение и за разпределянето на допълнителни 650 милиарда долара специални права на тираж. Това са финансови инструменти, които могат да се обменят срещу парични средства без допълнителни условия.

По този начин развиващите се страни ще могат да разчитат на повече ликвидност, в сравнение с тази, която са получили по програмите за подкрепа, свързана с COVID-19.

Защо днешните капиталови пазари напомнят на 90-те години на миналия век?Анализаторът на Morning Star Джон Рекенталер посочва четири основни прилики между настоящата и тогавашната картина на финансовите пазари

В заключение, The Economist отбелязва, че от една страна, Международният валутен фонд насърчава кредитополучателите да се насочват към дългосрочните схеми за подкрепа, които изискват обвързването с допълнителни условия за реформи. От друга, инструменти, като специалните права за тираж, предлагат ликвидност, която не е обвързана с никакви условия.

Засега този подход помага да част от държавите да стабилизират своите бюджети. Институцията разполага с още време, в което може да усъвършенства лостовете си за подкрепа.

След световната финансова криза пикът на финансирането от страна на МВФ беше достигнат чак през 2011 г., припомня още изданието.