Николас Мадуро, президент на Венецуела, се отби в Истанбул след посещение в Китай, за да похапне в гурме ресторант.

Сцената набързо стана популярна в социалните мрежи, предизвиквайки международни критики. Докато Мадуро пирува, неговият народ буквално умира от глад, притиснат от икономическия колапс, в който изпадна южноамериканската страна.

Мизерията накара големи вълни венецуелци да бягат от страната си. Вълната може да се сравни с прииждането на мигранти от Африка и Азия към Европа, пише Financial Times.

Отчаянието на венецуелските мигранти се усеща особено силно на границата с Колумбия, където се намира и Луис Алмагро, ръководител на Организацията на американските държави.

Един мигрант буквално паднал в краката му, а друг носи просто съобщение, написано на картон – „Венецуелците настояват за намеса”.

„Мигрантската криза не може да се сравни, няма прецедент в историята на Латинска Америка”, казва Жозе Мигел Виванко, директор на Human Rights Watch за региона, който придружавал Алмагро по време на обиколката на границата.

„Говорим за хиляди, а в този момент милиони венецуелци, които са принудени да напуснат държавата си”, казва той. По данни на ООН, 2.3 млн. венецуелци, или 7% от населението на страната, е избягало поради краха в икономиката и хиперинфлацията, случващи се под управлението на Николас Мадуро, който не издава никакви сигнали, че има намерение да се отегли от власт.

Над половината от тези мигранти показват признаци на недохранване и това на фона на близкото минало, в което Венецуела бе една от най-богатите страни на континента.

Проблемът вече никак не е малък и се превръща в глобална тема, което може да бъде повдигнато като въпрос по време на предстоящата среща на високо ниво на ООН, която ще се проведе в Ню Йорк през следващата седмица.

Ники Хейли, американският представител в ООН, е посетила границата вече два пъти, а Вашингтон е изпратил кораб с медицинско оборудване на колумбийския бряг с цел подпомагане на мигрантите.

Мадуро се опита да обясни скандалната си вечеря в Турция, посочвайки, че тя била „подарък”, но в национален ефир не можа да устои на изкушението да посочи колко много е харесал стол в един от истанбулските музеи, които посетил. „Нарекоха ме султан Мадуро”, каза той.

Венецуела някога беше 12 пъти по-богата от Китай. Какво се случи?Настоящото положение на Венецуела е трагедия само по себе си, но неспособността на страната да разгърне истинския си потенциал е почти също толкова ужасяваща


Контрастът между поведението на президента на Венецуела и ситуацията на границата с Колумбия е гигантски. Репортажи от Северна Колумбия посочват, че някои венецуелци успяват да преминат границата, само за да умрат в мизерия, като техните семейства нямат пари дори да погребат телата на близките си.

Колумбия понася основната тежест, породена от ситуацията.

Понастоящем има най-малко 1 млн. венецуелци в страната с население 50 млн. души, като ¼ от мигрантите се намират в столицата Богота. Някои могат да бъдат видяни да спят на улицата, да продават дребни стоки в обществения транспорт или да просят за храна.

„Аз наричам това първия холокост в Латинска Америка”, казва Даниел Пагес, ръководител на Асоциацията на венецуелците в Колумбия, който посочва, че възмущението към сънародниците му се покачва заедно с увеличението на броя пристигащи мигранти.

„Нормално е, не виня колумбийците. Все повече хора идват и създават проблеми. Когато мигрантите нямат пари и какво да ядат, понякога крадат и разбира се, това генерира възмущение”, обяснява той.

Затварянето на границата не е опция за Колумбия. Това не само ще остави венецуелците в капана на собствената им държава, но е и практически невъзможно. Границата с Венецуела е дълга над 2 200 километра – еквивалентът на дистанцията от Лондон до Киев – като по-голямата част от нея е покрита с гъста растителност.

Inter-American Development Bank (IDB) посочва, че Колумбия се нуждае от 1.6 млрд. долара на година, за да може да се справи с мигрантската криза. Това се равнява на 0.5% от БВП на страната, която - след половин век граждански конфликти, продължава да си има свои проблеми.

Къде минималната заплата не стига дори и за храна?„Ужасно е тук, нямам представа дори как хората оцеляват”, казва 62-годишната Мариана


Организацията World Food Programme заявява, че е успяла да направи прогрес в намаляването на бедността, но нарастването на мигрантската криза рискува това, което е постигнато досега.

Мигрантският ребус, който трябва да разрешава Колумбия, се среща и в други страни в Южна Америка. Перу е втората най-масова дестинация за венецуелски мигранти, като понастоящем там има 437 хил. венецуелци, а всеки ден пристигат по 1 300 нови.

Ръководителят на IDB Луис Алберто Морено посочва, че шестте дъжрави в региона, намиращи се на фронтовата линия на мигрантския поток, имат средно БВП на глава от населението в размер на 17 хил. долара.

За сравнение, шестте европейски държави на фронтовата линия на миграцията през Средиземно море имат средно БВП на глава от населението в размер на 46 хил. долара.

„Европа може да разчита на модерни градски услуги и добре оборудвани клиники и училища, за да предостави грижа на имигрантите”, пише той в публикация за Washington Post.

“В Латинска Америка... обществените услуги са недофинансирани и слабо оборудвани, за да се справят с локалното търсене, камо ли да се справят с тази извънредна ситуация”.

Едно евентуално решение е да се наложи временен режим, който да предостави на венецуелците легален статус за определен период от време. Колумбия изобщо не си мълчи по въпроса, като ясно заявява, че има нужда от външно финансиране, за да се справи с натиска.

Венецуела маха 5 нули от боливара, обвързва го с криптовалутаНиколас Мадуро обяви новина, която хвърли в смут икономисти и анализатори


В Каракас, Венецуела, вицепрезидентът Делси Родригез описва масовата миграция, като „нормална”, посочвайки, че САЩ спекулира с броя, за да оправдае военна намеса в страната.

По думите на Мадуро, 600 хил. венецуелци са напуснали, но много съжалявали за това. Той ги призовава да „спрат да чистят тоалетни в Маями” и да се върнат у дома.

По време на граничната си обиколка през миналата седмица Алмагро обвини режима на Мадуро в липса на морал и безразличия, което е позволило трагедията да достигне такива размери.

Запитан от репортер дали международната общност трябва да обмисли евентуална военна интервенция във Венецуела, той отвръща: „Не бива да изключваме никакви възможности”.