Къде минималната заплата не стига дори и за храна?

35959
Къде минималната заплата не стига дори и за храна?

© Pixabay

Мариана Мехиас не може да си позволи дори опаковка ориз във Венецуела.

Тя живее в Мариче - крайно беден квартал, намиращ се в столицата Каракас, който страда от недостиг на хранителни продукти и медикаменти, точно както и останалата част на страната.

Ако правителството пропусне да осигури помощите представляващи една торба храна месечно, Мариана ще трябва да стои гладна. Огромният ръст на всички цени във Венецуела е направил храните в магазина недостъпни за обикновените хора.  

Месечните помощи включват ориз, мляко, макарони, боб и няколко други неща. Помощта се оценява на 10 хил. боливара, което са 2.25 щатски долара.

За сравнение, опаковка ориз в близкия магазин струва 8 хил. боливара – цена недостъпна за нейния месечен доход в размер на 219 хил. боливара или 49 долара по неофициалния, но често използван обменен курс на dolartoday.com, пише CNN.

„Ужасно е тук, нямам представа дори как хората оцеляват”, казва Мариана, 62-годишна домашна помощница, чийто доходи се оформят от минимална заплата плюс държавна пенсия.

Социалистическото правителство на Венецуела, оглавявано от Николас Мадуро, вдигна минималната заплата в страната с 60% през миналата седмица до 200 021 боливара (45 долара) на месец, в която влизат и купони за храна.

Тази заплата обаче няма да купи кой знае какво от супермаркета.

През март тази година, потребителската кошница, включваща хранителни стоки от първа необходимост, като яйца, мляко и плодове, струва 772 614 боливара или близо четири пъти повече от минималната заплата, сочат данните на намиращият се във Венецуела Center of Social Analysis and Documentation (CENDAS).

Недостигът на храна и скачащите цени водят до обезпокояващи резултати. През миналата година, средният венецуелец е отслабнал с 8.6 килограма поради липса на храна. Много от гражданите са принудени да пропускат хранения през деня, сочат резултатите от проведена анкета в страната.

Хранителната криза се влошава, докато Венецуела навлиза все повече в хаос.

В началото на тази седмица, Мадуро издаде указ, който може да му позволи да пренапише конституцията на страната, както на него му е удобно. На следващия ден, Мадуро отне на венецуелците правото да носят оръжие, в резултат на антиправителствени протести.  

Политическият хаос се отразява на цените в магазините. Опаковка от 30 яйца е струвала 9 600 боливара през март тази година. За сравнение, през същия месец на 2015 година, същите 30 яйца са стрували 1 180 боливара, според данните на CENDAS.

“Цените на храната скочиха до небето и минималната заплата не е достатъчна за да покрива базовите нужди”, казва Евгения Морин, 59-годишна жена, която описва себе си като домакиня от средната класа. Тя е една от тези, които протестираха срещу Мадуро.

Ако увеличението на минималната заплата с 60% ви се струва значително, то трябва да знаете, че инфлацията в страната ще достигне 720% през тази година и над 2000% през следващата, според прогноза на Международния Валутен Фонд.  Понастоящем 1 боливар струва по-малко от 1 цент.

Цените на продуктите от първа необходимост излитат нагоре всеки месец. През март цените на млякото и сиренето скачат с 33% спрямо предходния месец февруари. Месото поскъпва с 19%, рибата с 17%, а плодовете с 14%. Дори майонезата струва с 11% повече на месечна база.

Това обаче е само началото. Козметиката и продуктите за баня поскъпват дори повече. Дезодорантите скачат с 93% на месечна база, ножчетата за бръснене поскъпват с 53%, а тоалетната хартия – с 27%.

Така, когато венецуелците влязат в магазина, стават жертви на празните рафтове или на огромните цени.

Защо хората в Нигерия не знаят колко пари имат в джоба?Хората в Нигерия трудно могат да кажат колко пари имат в портфейла си.

Недостигът на медикаменти, обрисува хуманитарната криза в страната.

„Ако се нуждаете от операция, ще трябва да си донесете собствени медикаменти в болницата”, казва Морин, домакинята. „Там няма запаси за посрещане дори на най-елементарните спешни случаи”, добавя тя.  

Недостигът на храна е резултат от дългосрочната политика на правителството. Тя е фокусирана към износа на петрол, за сметка на запустяване на обработваемата земя. Така властите започнаха да внасят голяма част от храната за населението.

Дори когато цените на петрола бяха високи, политиката на Мадуро издаваше слабости. При цена от 100 долара на барел, вече имаше сигнали за изчерпване на хранителните запаси.

Сега обаче, петролът се търгува срещу 50 долара на барел. Това не позволява на Мадуро да внася достатъчно храна, нито да покрива дълговете на страната пред международните кредитори. За сега, приоритет получава изплащането на дълговете, за сметка на доставките на храна. Това дава своите резултати: нарастващ глад без перспектива откъде ще дойде следващото хранене за деня.

Венецуелец, прекарва часове рано сутринта пред един от магазините в Каракас, надявайки се да отвори за да си купи храна. 60-годишният мъж, отказал да спомене името си, не пази голяма надежда, че ще успее да закупи нещо.

„Никой не знае какво ще докарат и какво ще намерим вътре. За това чакаме на опашки всеки ден от седмицата, губейки време и работни часове в търсене на храна”, казва човекът.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg