Да посетиш над 100 държави с един от „най-слабите“ паспорти в света
Първото пътуване, което Малиха Фейруз помни, е от Бангладеш до Лондон. Тогава тя е едва на 4 години.
„Когато се качат в самолет, повечето деца плачат или пищят. Не и аз – бях толкова развълнувана. Помня, че летях сред облаците, виждах небето под себе си и си мислех: „Аз съм птица“, разказва тя пред CNBC.
Същото вълнение, когато пътува, Фейруз изпитва и до днес. Тя е била в 102 държави, преполовявайки пътя към целта си да посети всички.
През октомври пътешественичката бе удостоена с наградата NomadMania за това, че е успяла да стигне толкова далеч с бангладешки паспорт – осмият най-слаб в света според Henley Passport Index, който осигурява безвизов достъп до едва 40 държави. За сравнение, жителите на Сингапур, чийто паспорт е най-силният в класацията, могат да влизат свободно в 193 страни.
Малиха Фейруз споделя, че заради паспорта си е принудена да се бори с бюрокрация, която сериозно затруднява пътешестването. Когато например кандидатства за виза за Киргизстан, тя трябва да представи официална покана от местна туристическа агенция. За целта първо купува туристически пакет от оператор в Бангладеш. После чака 5-6 седмици, докато ѝ издадат виза.
Когато е на 16 години, Малиха и нейната майка напускат родината и живеят в различни части на света, включително Източна Африка и Обединеното кралство. Днес пътешественичката се намира в Берлин и работи за неправителствена организация, посветена на човешките права и демокрацията.
Цветнокожа жена на път
Голямо предизвикателство, с което Малиха се сблъсква, докато пътува, е стереотипът за гражданите на Бангладеш като нелегални имигранти. По думите ѝ държавите с по-силни паспорти обикновено са по-богати, затова на техните граждани се гледа по-скоро като на откриватели и приключенци.
Като жена Малиха се сблъсква и с други перипетии, които произходът ѝ прави още по-трудни. „От гледна точка на социална класа, образование и финанси съм изключително привилегирована. И въпреки това хората все още ме виждат като число или част от статистиката“, споделя тя.
Едно от най-травмиращите преживявания на Фейруз е задържането ѝ на летището в Кабо Верде. Въпреки че носела задължителните виза и документи за влизане в страната, когато видели паспорта ѝ, властите отказали да я допуснат – вместо това заплашили да я депортират в Сенегал, откъдето идвала, въпреки че визата ѝ за там вече била изтекла.
„Причината, която изтъкнаха, беше, че никой не посещава Кабо Верде само за 3-4 дни, въпреки че това е малка островна държава“, споделя Фейруз. Тя била освободена 17 часа по-късно, след като майка ѝ, която работи за ООН, се свързала с местния офис на организацията, разказва пътешественичката.
„Много неприятно преживяване, останах изключително травмирана“, добавя тя. Стресът и престоят в килията я белязват трайно – и досега Фейруз изпитва страх, когато се намира на летище.
Струва ли си все пак?
Неволите не са накарали Малиха Фейруз да се откаже от пътешестването. По думите ѝ хубавите преживявания са повече от негативните. „Все още има толкова много красота и доброта на този свят и се чувствам привилегирована от възможността да срещна толкова много хора от толкова различни места“, споделя тя.
„Пътувам, когато в живота ми не се случва нищо, за да направя така, че нещо да се случи. Пътувам и за да се откъсна от злободневието“, казва Фейруз. Някои хора спестяват пари, за да си купят къща или кола, но не и тя. „В чужбина трудът ми е по-добре възнаграден, отколкото би бил в Бангладеш. Почти всяка стотинка, която изкарвам, инвестирам в пътуване“, споделя Малиха.
Съветът ѝ към хората, които искат да обиколят света, е просто да започнат отнякъде. „В началото мащабът на тази мечта може да ни ужаси и обезкуражи. Затова правете малки стъпки – първо обиколете родината си, след това посетете съседните страни. Така постепенно ще съберете куража да продължите към целта“, казва тя.
„Заобиколете се с хора, които държат на вас и също вярват в мечтата ви – тяхната подкрепа ще ви крепи“, категорична е Малиха Фейруз.