Доста уверен съм по отношение на създаването и купуването на компании, но когато става въпрос за това да съм успешен баща, съм доста по-малко сигурен в себе си, пише британският предприемач Люк Джонсън във Financial Times.

Вероятно това важи за цялото ми поколение. В крайна сметка описанието на работата се промени. От нас се очаква да сме много различни бащи в сравнение с нашите собствени - много по-ангажирани с отглеждането на децата ни, много по-емоционално въвлечени, отколкото бе стандартът през 60-те и 70-те години. Кой знае обаче дали резултатите ще са по-добри?

Един урок, който се надявам да предам на децата ми, е да бъдат авантюристично настроени. Животът е прекалено кратък, а има толкова много места да се посетят, хора, с който да се срещнеш и неща, които да опиташ.

Прекалено много хора попадат в капана на това да живеят на очевидно за тях място, да имат кариера, която може да се предскаже и дори не проявяват въображение и в брака. Това е рецептата за едно безсъдържателно съществуване.

Подозирам, че отношението на човек към това да поема рискове се оформя в ранна възраст. В статия в списание Atlantic Хана Росин пише, че днешните родители се вманиачават прекалено много около безопасността на децата си.

Преди четиридесет години ние ходехме сами пеша до училище, играехме на улицата и почти не виждахме родителите си през ваканциите. Сега подобно поведение би предизвикало укори от много родители.

Последицата от подхода с прекаленото предпазване на децата ще бъде поколение от млади хора, които бавно придобиват правилно усещане за откриване и изследване, които не могат да поемат отговорност за собствените си действия и които пропускат ключови елементи от здравословното развитие.

Децата трябва да се научават да бъдат самостоятелни, как да общуват с връстниците си и как да откриват собствения си усет за креативност, без вездесъщото присъствие на кръжащите над тях родители.

Вижте още: Kак да възпитавате децата си в предприемачески дух

В своя книга социалният историк Чарлз Мъри дава сериозни съвети на по-младите хора за това как да вземат мъдри решения. Препоръка номер 20 в книгата му е “Напуснете дома”.

Сигурен съм, че неспазването й е отчасти причината за това безработицата да е толкова висока, а раждаемостта толкова ниска в страни като Италия: според мен, никой не може да порасне, докато не излети от гнездото.

Разбира се, подобна стъпка рядко се предприема лесно, от финансова или емоционална гледна точка, но това е единственият начин човек да стане възрастен.

В книгата си "Как успяват децата" канадецът Пол Тъф твърди, че характерът под формата на качества като упоритост и любознателност, е най-важният определящ фактор за успеха сред децата.

Придобиването на упоритост е особено важно за предприемачите: това е много по-голям допринасящ фактор за евентуалните им постижения, отколкото каквото и да било количество академични квалификации. Бих бил доволен, ако съм помогнал на децата си да изучат изкуството да не се предават.

Една ужасна грешка, която може да бъде направена от родителите, е да разглезят децата си. Всеки, които разполага с някакво състояние, е изложен на тази опасност.

Джон Робъртс, чието състояние се оценява на 500 млн. паунда, след като неговата компания AO.com излезе на борсата, смята, че наследството може да съсипе децата му. Наскоро той разбуни духовете, след като заяви: “Децата ми няма да получат нищо.”

И докато неговите възгледи може би са прекалено строги, аз смятам, че бащите могат да осигурят на децата си нещо по-ценно от попечителски сметки. Например, аз силно подозирам, че съм взел амбицията си и трудовата си етика от своя баща, който все още прилежно пише книги на 85-годишна възраст.

Този тип навици винаги ще надживеят каквото и да било парично наследство. Надявам се, че ще мога да предам нещо подобно и на моите деца, завършва Джонсън.