Световните борсови индекси се радваха на почти непрекъснат възходящ тренд през последните девет години, който обаче беше прекъснат в началото на 2018. Финансовите експерти вече живеят с мисълта за предстояща продължителна корекция, а хората от света на изкуството и аукционните къщи си задават въпроса дали това ще се отрази и на техния бизнес, пише Bloomebrg.

Темата за корелацията между финансовите активи и изкуството винаги е била актуална, тъй като на много от ценните експонати се гледа именно като на дългосрочна инвестиция. Преди десет години, в разгара на финансовата криза бизнесът с произведения на изкуството реагира с известно закъснение. Фалитът на Bear Sterns се случи през март 2008, но на аукционите, проведени в Ню Йорк през май същата година, бяха поставени серия от рекорди. Sotheby's реализираха най-големия си оборот до този момент - само за две седмици бяха изтъргувани предмети на изкуството на обща стойност над милиард и половина щатски долара.

"През април 2008 година всички вече знаеха, че купонът на капиталовите пазари приключва. Но тези, които се интересуваха от пазара на изкуство, смятаха, че той е алтернатива и дори гледаха на него като на сигурен актив, който ще ги предпази от сътресенията на борсата", казва основателят на ArtAssure Ашер Еделман, цитиран от Bloomberg.

По време на ноемврийските търгове обаче фалитът на Lehman Brothers вече е факт, борсите са се сринали, а на търговете няма търсене за скъпите картини. Една трета от произведенията, предложени от Sotheby's, изобщо не намират купувач, а при Christie's положението е още по-лошо - 44% от предложенията им остават непродадени.

Въпросът, който сега тормози колекционерите, дилърите, аукционните къщи, кураторите и всички останали, които се интересуват от пазара на изкуство, е дали да се притесняват от евентуална корекция на финансовите пазари?

До известна степен ситуацията действително напомня на тази отпреди десетина години. Защото в началото на 2018 г. борсовите индекси започнаха да се задъхват, но на предстоящите търгове за произведения на изкуство в Ню Йорк през месец май се очакват поредните рекордни сделки. Аукционът на Рокфелер, организиран от Christie's, започва на 8 май, като се очаква да набере приходи от над 1 милиард долара. На 14 май пък стартира търгът на Sotheby’s за импресионизъм и модерно изкуство, на който една от картините на Модиляни ще е с начална цена от 150 милиона долара.

Ню Йоркският арт дилър Кристоф Ван де Веге смята, че волатилността на финансовите пазари е позитивен фактор за пазара на изкуство. По думите му това са времената, в които инвеститорите търсят алтернативи и предпочитат да вложат парите си в някой "твърд актив". Той споделя пред Bloomberg, че много от мениджърите на хедж фондове са негови клиенти и имат намерение да инвестират значителни суми в предмети на изкуството.

"Dow Jones Industrial Average падна със 7% от началото на януари досега, но за този период нашите продажби се увеличиха", казва още Ван де Веге.

Някои от неговите колеги обаче не са толкова оптимистично настроени.

"Преди три години бих ви отговорил по коренно различен начин на въпроса дали има връзка между капиталовите пазари и търговете за произведения на изкуството. И отговорът щеще да бъде следният - около шест месеца след пика на борсовите индекси, пазарът на изкуство също щеше да достигне своя връх, след което да започне да се свива", казва Ашер Еделман. "И то не защото хората нямат пари. Всеки, който е разполагал със 100 милиона долара през май 2008 година, вероятно ще разполага с поне 80 милиона през ноември. Този пазар се движи не от икономическите показатели, а от психологията", допълва той.

Еделман обаче заявява, че вече не е убеден в наличието на корелация между финансовите пазари и изкуството. Защото през последните три години пазарът на скъпите произведения вече се е забавил значително, като единственото изключение са търговете, организирани от големите аукционни къщи. Това означава, че ликвидността е много ниска.

"Има много хора, които си мислят, че изкуството се продава винаги и навсякъде. Те се опитват да прокарат тезата, че това е твърд и стабилен актив. Истината обаче е друга - изкуството се продава много трудно. Продавачът трябва да е готов да предложи произведението на търг и да се раздели с него на много по-ниска цена от първоначалните очаквания, ако иска да е сигурен в продажбата", казва Еделман.

Марк Пайо от Hauser and Wirth споделя малко по-различна гледна точка. Според него финансовите проблеми на част от инвеститорите, породени от пазарните турбуленции, представляват отлична възможност за други. Той припомня ситуацията от 2008-2009 година, когато много колекционери са се сдобили с търсените от тях произведения на изключително атрактивни цени, просто защото много хора са били принудени да продават спешно и да покриват финансовите си загуби.

"Изкуството никога не е било подходящо за краткосрочни инвестиции и спекулации. По тази причина не е добра идея да продаваш картини, ако си притиснат от други спешни разходи, защото ще получиш много по-ниска цена от реалната. Но в крайна сметка тази максима е валидна за всички дълготрайни активи, включително и за недвижимите имоти", казва още той. По думите му от януари насам не се наблюдават кой знае какви промени на пазара, а предметите на изкуството засега не са се повлияли от борсовите сътресения.

Неговият колега Кристоф Ван де Веге обаче е категоричен: "Ако все пак настъпи корекция на финансовите пазари, това, което бих искал да притежавам, е поне една карина на Пикасо".