Векове наред британските деца пеят и танцуват на песничка със заглавие London Bridge is falling down (Лондонският мост пада), която доста забавлява малчуганите.

Никак не е забавно обаче, когато инженерите откриват, че Лондонският мост действително пада в началото на 20-те години на миналия век.

Каменният мост на повече от век е най-натоварената точка в Лондон по онова време, пресичана от 8 000 пешеходци и 900 автомобили на час. Съоръжението обаче бавно потъва - с около една трета от сантиметъра всяка година.

Когато са направени измервания през 1924 г., се установява, че източната страна на моста е около 9 см по-ниска от западната. Още четири десетилетия обаче са нужни, преди Градският съвет да стигне до решение по проблема.

Членът на съвета Иван Лукин предлага - вместо да разрушат моста, да се опитат да го продадат.

Построен през 20 век, този мост все още е най-дългият в светаКитай сериозно заплашва титлата му

Първоначално това е посрещнато с недоверие, но след известен размисъл съветът се съгласява, смятайки, че може да използва парите. Годината е 1967 г.

През следващите месеци валят много запитвания, но няма твърди оферти. Пет седмици преди да изтече офертата - на 28 март 1968 г., Лукин доброволно отива в САЩ, за да се опита да сключи сделка.

На пресконференция в Британско-американската търговска камара в Ню Йорк, когато един журналист пита какво е толкова специалното на моста - в края на краищата, той не е нито твърде стар (построен през 1832 г.), нито разполага с жилища, Лучин отговаря: "Лондонският мост не е просто мост. Това е наследникът на 2000-годишна история, която ни връща в Първи век след Христа."

Малко след това Робърт Маккулок, бизнесмен от Мисури и собственик на McCulloch Oil, подписва договор за продажбата на стойност 2.46 млн. долара.

Няколко години по-рано той получава от правителството хиляди акри земя в близост до езерото Хавасу в Аризона с условието да я развие. Той основава Лейк Хавасу Сити, но среща трудности с привличането на потенциални купувачи.

Когато неговият бизнес сътрудник Си Ви Ууд му разказва за Лондонския мост, двамата стигат до извода, че точно това е нещото, което е необходимо на Лейк Хавасу, за да се превърне в атрактивен курортен град и популярна туристическа дестинация.

Дългата 290 метра структура с тежина 33 000 тона е внимателно разглобена, поставена в каси и след това изпратена през Панамския канал до Лонг Бийч, Калифорния. От Лонг Бийч гранитните блокове пътуват 482 км до местоназначението си. Това струва на Маккулок 7 млн. долара.

След това започна сложен процес на сглобяване на структурата. За щастие, всичко е планирано щателно. Преди разглобяването работниците внимателно номерират всеки камък, така че процесът на реконструкция - макар бавен, труден и отнел 3 години, да завърши без проблеми.

Неизбежно, някои от камъните бяха повредени и трябва да бъдат заменени с местен гранит. За да им придадат старинен облик, те са покрити със сажди от керосинови горелки, посочва Amusing Planet.

За да се гарантира, че мостът може да се справи с модерния трафик, е построено кухо ядро ​​от стоманобетон и над него са положени старите гранитни блокове. Тъй като в Лейк Хавасу Сити няма нито река, нито езеро, мостът е построен върху сушата, а впоследствие е прокопан еднокилометров канал, който се пълни от водите на езерото Хавасу.

Лондонският мост официално е открит на 10 октомври 1971 г. с пищно тържество.

Всички разходи на Маккулок по закупуването и транспортирането му се изплащат -продажбите на земя в града скачат рязко. От население от само няколкостотин души през 60-те години на миналия век, населеното място разцъфва до 10 000 до 1974 г. През тази година мостът привлича близо два милиона посетители в новия град.

Днес градът на езерото Хавасу е дом на 52 000 жители. За тях мостът е част от ежедневието, осигурявайки единствения достъп до и от яхтеното пристанище.

Междувременно, в Лондон е построен нов мост на река Темза. Днес Лондонският мост (на английски: London Bridge) е една от най-популярните атракции на британската столица.