Преди 25 години, когато е на 35, Естер-Луиз Хейдж взема две решения, които променят остатъка от живота й.

Първото й дарява децата, които отчаяно желае. Второто обаче води до странен обрат, който тя никога не би могла да си представи и потапя семейството й в море от болка, която продължава и до днес.

И двете решения, които изглеждат още по-смели преди около четвърт век, са доказателство за преценката на Хейдж, както и за нейната упоритост.

Първо, тя решава, че макар и да е без партньор и след наскоро завършила 12-годишна връзка, тя ще осъществи плановете си да стане майка, като избира да използва сперма от донори.

Второто решение, и не по-малко необичайно по онова време, гласи, че децата й ще имат възможност да знаят кой е генетичният им баща.

"Тогава беше общоприето имената на донорите да не се знаят“, казва тя. „Но аз чувствах, че децата имат право да знаят. Откъде идваме, кои са нашите родители - тези неща са важни в живота на всеки и аз ги исках за децата си", допълва Хейдж.

Тя разбира за клиника край Ротердам, чийто директор е с напредничаво мислене, отива на консултация и е впечатлена.

Лекарят подкрепя идеята всяко дете, независимо как е заченато, да познава баща си. Уверява жената, че това ще бъде възможно и иска снимки на роднините й, за да намери донор, който да подхожда на физическите характеристики на семейството й.

По време на предишните си дългогодишни отношения Хейдж зачева два пъти, но и двете бременности завършват с мъртво раждане.

Прави девет неуспешни опита, използвайки донор, и накрая ражда дъщеря – през 1994 г. Лоте, която в момента е на 23 години, е родена през 1994 г. Почти две години по-късно, през 1995 г., Естер ражда второ дете – Йонатан, а лекарят я уверява, че спермата е от същия донор.

Да си самотна майка на две деца е трудна задача, но това е животът, който жената иска. Тя издържа децата си, работейки като физиотерапевт. Живее първо в село на остров в северната част на Холандия, после на остров в Норвегия.

Едно от нещата, които ги връщат в Холандия, е интелигентността на Йонатан. Учителите в малкото училище в Норвегия не могат да му дадат достатъчно качествено образование.

Естер обещава и на двете си деца, че ще имат възможност да се свържат с баща си, стига да имат желание за това. Когато навършва 16 години, Лоте не иска да го направи. Две години по-късно Йонатан обаче е на различно мнение, посочва Guardian.

През 2011 г. той и майка му се обръщат към клиниката, за да получат информация. Оказва се обаче, че файловете са неразбираеми, те не са съхранявани правилно и задачата да открият кой е донорът е изключително трудна.

В същото време за използваната от Хейдж клиника започват да се носят слухове. Смята се, че в нея донори на сперма са лекари, студенти по медицина, а самият директор е осигурил голяма част от сперматозоидите, които предлага на пациентите си.

Документален филм за клиниката, показан по холандската телевизия, извежда на преден план обезпокоителната възможност лекарят – Ян Карбаат, да е баща на повече от 200 деца.

Семейството се озовава в центъра на публичен скандал, а в крайна сметка и двете деца дават ДНК проби, за да се разбере дали са свързани с други, заченати чрез донори в клиниката.

Не са открити техни братя и сестри, което разочарова Йонатан. Установено е обаче, че двете с Лоте са пълноценни брат и сестра.

Въпреки че групи от семейства се обръщат към съда, за да получат ДНК проба от Карбаат, той се противопоставя на този ход. Лекарят обаче умира на 89-годишна възраст през април тази година.

Полицията изземва лични предмети от дома му, включително и четка за зъби, и решението дали от тях да бъде извлечена ДНК се очаква скоро.

Докато часа резултата, Йонатан взема изненадващо решение: да стане донор на сперма.

И обяснява: "Знам, че всички деца, родени в резултат на това, ще могат да ме намерят в бъдеще. И чувствам, че ще мога да им помогна, да разбера положението им по начин, по който някои дарители не могат, защото съм преживял всичко, през което преминават.“