Може ли една ваксина на 100 години да ни помогне срещу COVID-19?

„Картата на разпространение на COVID-19 в света се припокрива с картата на ваксиналните политики. Страни, отказали се от ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ), в момента са в разгара на епидемията и са силно засегнати“.

Това каза пред БНР проф. д-р Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

Тя посочи пример с Германия, която публикува карта за развитието на епидемията на цялата територия и на нея изключително подробно е отбелязано разпространението на заболяването.

„Има съществена разлика между бившата Източна Германия и бившата Западна Германия. Източна Германия е до три пъти по-слабо засегната. И отново има съвпадение между масовото прилагане на БЦЖ в Източна Германия и отказа на Германия през 1998 г. да се прилага...

САЩ никога не са прилагали масово БЦЖ ваксина, същата е ситуацията и с Испания, тежко засегната. А съседна Португалия ваксинира децата си от раждането до 12-месечна възраст“, заяви проф. Деспотова и допълни:

„Има още една голяма разлика, която прави впечатление. Това е разликата в използваните ваксинални щамове. Българските, японските, бразилските и руските са твърде подобни един на друг. Това са щамове от стария вид, стабилни десетилетия. Докато използваните в определена степен в Западна Европа са на базата на нови и различни ваксинални щамове“.

Според проф. Любима Деспотова много лесно е всеки пациент у нас да разбере дали е ваксиниран.

„България остана единствената страна в света, която поддържа имунизация с реваксинация... Тази ваксина може да се окаже добро решение и тестът манту може да се направи лесно, за да се разбере кой е бил ваксиниран с БЦЖ, а и да се настрои ваксиналната политика на страната, след като епидемията започне да заглъхва. Може да се окаже, че една 100-годишна ваксина отново ще ни помогне“.