Преди няколко седмици жителите на Истанбул бяха изненадани от надписите и табелите, поставени на някои от станциите на метрото и по трамвайните спирки.

Имената на най-популярните туристически дестинации в града бяха изписани на китайски език, което обаче предизвика масово недоволство, пише The Economist.

В Турция все повече се засилват негативните нагласи спрямо китайското правителство, което вкарва в "поправителни лагери" мюсюлманското турскоговорящо малцинство на уйгурите в провинция Синцзян.

Надписите станаха обект на масови вандалски прояви, някои от тях бяха изкъртени, а върху други се появиха лепенки с лозунги, като "Китай - убиец" и "Свобода за Източен Туркестан" (името, с което уйгурските сепаратисти наричат провинцията).

Опозиционният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу обясни, че надписите са поставени като част от споразумение между Истанбул и посолството на Китай в града и че са временни. Това обаче не намали напрежението и табелите набързо бяха премахнати.

Междувременно обаче китайското икономическо влияние в Турция устойчиво нараства. Миналата година страната беше посетена от около 400 000 китайски туристи, в сравнение с 60 000 преди десет години.

Китайски компании участваха в изграждането на първата високоскоростна железопътна линия в Турция, технологичният гигант Huawei помага на страната да изгради своята 5G мрежа, а няколко минни компании от Поднебесната империя експлоатират турските мраморни находища.

През 2019 г. Китайската централна банка осигури на турското правителство кредитна линия в размер на 1 млрд. щатски долара.

Все повече се засилват слуховете, че китайските капитали скоро ще започнат да навлизат с още по-голяма скорост в южната ни съседка като част от инициативата "Един пояс, един път". До този момент обаче това не се случва.

Възможно е репресиите срещу уйгурите действително да са една от основните пречки за "затоплянето" на отношенията между двете държави, пише The Economist. Миналата година Турция беше единствената страна, която открито се противопостави на политиката на "превъзпитание" на мюсюлманските малцинства в Синцзян.

В отговор на критиките Китай временно затвори консулството си в Измир. Според Гуо Чанганг от Шанхайския университет Турция е пресякла една от "червените линии" за Пекин и оттогава насам управляващите в Анкара "стъпват по-внимателно".

През юни 2019 г. опозицията в Турция настоя за провеждането на специално разследване на случаите на репресии срещу китайските турскоезични малцинства, но управляващата партия отхвърли предложението.

След това турският президент Реджеп Тайип Ердоган осъществи и официалната си визита в Китай, където демонстрира доста по-мек тон по отношение на този проблем.

Китай също не може да си позволи задълго да се изолира от турския пазар. Все пак става въпрос за държава с 80-милионно население, която е и географска "входна врата" към Европа.

През последните години Турция се заструднява с привличането на мащабни чуждестранни инвестиции, най-вече заради политическите си търкания със САЩ и Европейския съюз. Засега обаче потенциалът за запълване на тази "дупка" с китайски капитали е незначителен.

В периода от 2002 до 2018 г. 75% от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от ЕС. Китайският дял е около 1%.

Един от тези китайски инвеститори е Джаки Ченг, който наскоро е отворил първия китайски хотел в един от основните търговски централни квартали на Истанбул. Той пристига в страната преди 20 години и започва бизнес с продажба на текстилни изделия и сувенири. Ченг планира да постори още няколко хотела в други части на страната.

На въпроса какво би могло да стимулира притока на капитали и туристи от Поднебесната империя, той коментира пред The Economist, че държавната подкрепа и облекчаването на процедурите по получаване на визи биха оказали положително влияние.

"Точно сега обаче посетителите се нуждаят най-вече от повече указателни табели на китайски език", казва още той.