Наричат Макао Лас Вегас на Азия.

В китайския административен район със специален статут живеят едва около 600 000 души – в сравнение със седемте милиона в Хонконг, а туристите лесно могат да се изгубят в сянката на високите хотели и казина.

Но тези, които са готови да навлязат малко по-дълбоко, ще опознаят културата на Макао, която смесва португалско, китайско и югоизточноазиатско наследство, пише CNN.

Макао се състои от два острова - северният, самият Макао, и южният му съсед Тайпа. Дълго време Тайпа е бил сравнително аграрен район и хората пътували между двата острова с лодка.

Първият мост, който ги свързва, е завършен през 1972 г. Сега те са три, а четвъртият е в процес на изграждане.

Един свят на 40 квадратни километра

Макар че светът свързва Макао с хазарта, местните жители не са непременно на същото мнение.

„Хората мислят, че Макао е пълен с казина, а това не е всичко. Когато отида в Европа и кажа, че идвам от Макао, всъщност те не знаят къде се намира, така че трябва да им кажа, че това е малък град до Хонконг.“, обяснява Вивиан, местна жителка на Макао.

Марина Фернандес е съгласна с нея. Тя е осмо поколение от едно от най-старите семейства на острова. Подобно на все по-малкия брой хора в нейната общност, говори на диалекта патуа, който смесва португалски и китайски.

„Местните хора рядко ходят в казината. Ние не играем хазарт. Правим други неща. А всъщност на държавните служители им е забранено дори да влизат там. Хазартът е по-скоро за туристите, не е за местните жители.“, казва тя.

Поради нарастващите разходи за живот в Макао много от служителите на казината и луксозните магазини все по-често пътуват от Чжухай, по-евтиния град в континентален Китай, разположен точно срещу Макао, и говорят мандарин вместо кантонски.

Въпреки че специалният статут означава, че хората, пътуващи между Чжухай и Макао, все още трябва да преминават през граничен контрол, процесът е по-бърз за постоянно пребиваващите и гражданите с китайски лични карти благодарение на експресните ленти.

Според преброяването на населението на Макао през 2021 г. около пет шести е етнически китайско. Само няколко хиляди са португалци. Португалският обаче все още е официален език и трябва да се използва на указателните табели и в административната литература.

Много местни жители учат английски или мандарин вместо него, особено преди предаването на властта през 1999 г., когато Макао е върнат под китайско управление.

Придвижването не винаги е лесно

Летището на Макао, разположено в източната част на Тайпа, е малко, но модерно и лесно за навигация. То разполага с един терминал, а повечето полети са от целия регион и има редовни връзки със Сингапур, Джакарта, Ханой, Банкок и Пекин.

За по-дълги маршрути до Северна Америка и Европа обаче местните жители трябва да се отправят към близките Хонконг, Шънджън или Гуанджоу.

През 2018 г. беше завършен огромният мост Хонконг-Макао-Чжухай - най-дългият в света, който пресича морето. Той е само един от многото китайски проекти, предназначени да свържат и популяризират региона на „Големия залив“.

Въпреки моста на стойност 20 млрд. долара, инфраструктурата в Макао е различна. Местните, които нямат автомобили, разчитат предимно на обществените автобуси.

Докато Хонконг разполага с ефективна, добре организирана система на метрото, системата LRT (light rapid transit) на Макао стартира през 2019 г. и засега има само една линия. Uber преустанови услугите си в Макао през 2017 г., а такситата приемат само пари в брой.

Културна сила

Фернандес прекарва няколко години в Португалия, но там се чувства отчуждена и решава да се върне в Макао.

„Научихме португалската история. Познаваме всеки град. С гордост изпяхме португалския химн. Но, собено след предаването на властта, те не ни познават. Не разбират, че се чувстваме португалци“, казва тя.

Стереотипите, с които се е сблъскала за Макао, са свързани с хазарта, проституцията, както и стари клишета за китайците, като например, че жените все още носят традиционните рокли ципао, а мъжете имат прическа с плитка или конска опашка.

Вече пенсионирана и с пораснали деца, Фернандес е посветила живота си на запазването и популяризирането на местната маканска култура. Тя работи в Associação dos Macaense и е отворила столова за обществеността, за да могат повече хора да опитат традиционни макански ястия като минчи (смляно месо, обикновено свинско, пържено с картофи и соев сос). Следващата ѝ цел е ресторант, който да обслужва туристите.

Поради малкия си размер Макао има строги правила за работа с чужденци.

Рикардо Балокас, роден в Лисабон, се премества през 2013 г. и заема различни длъжности, включително ръководни позиции в международното летище на Макао и в университета „Свети Йосиф“, единственият католически четиригодишен университет в Азия. Повечето чужденци като него получават право на постоянно пребиваване след седем години живот, работа и плащане на данъци.

Жителите с местни лични карти ползват социализираното здравеопазване в града и получават годишна преференция под формата на 1240 долара годишно от правителството.

Правилата обаче са различни за работниците, идващи от по-бедни части на света, най-вече от Филипините.

Те работят като домашни помощници или охранители в казина и луксозни магазини, но не могат да получат право на постоянно пребиваване или гражданство - освен ако не се оженят за местен жител.

Според Henley Passport Index, който класира паспортите според това колко дестинации могат да посетят безвизово техните притежатели, Макао има 33-ия най-мощен паспорт в света, а Португалия е на пето място. В същото време паспортът на Филипините е класиран на 75-о място.

Живот в „Малкия Лисабон“

Балокас смята, че около половината от португалските емигранти са напуснали страната по време на пандемията, тъй като в Макао са действали едни от най-строгите изисквания в света, включително 21-дневна карантина.

Ето защо той разчита на места като Albergue 1601, ресторант, който се помещава в сграда от колониалния период, да поддържат португалското наследство живо.

„В този квартал лампите на улицата са точно същите като в Лисабон“, казва той. „Така че, ако се разхождате наоколо, почти имате чувството, че сте в Лисабон. Понякога дори се шегувам, че можеш да дойдеш тук, да си направиш няколко снимки и да кажеш, че си в Лисабон.“

Балокас обаче признава, че независимо дали обичате или мразите казина, е невъзможно да ги игнорирате. Като положителна стъпка напред посочва неотдавнашната правителствена програма, която „свързва“ казината с определени местни улици и магазини и насърчава гостите да отидат там и да похарчат парите си.

„Това, което искам е, когато дойдат в Макао, хората да излязат от казината“, казва Балокас. „Има много неща за разглеждане. Има музеи, невероятни квартали.“

Когато има приятели на гости в града, първата спирка е наблюдателната площадка на кулата Макао, за да видят колко малък и компактен е градът. „Дори днес, след 11 години тук, понякога обичам да се губя. Не изследвайте само центъра, а и уличките.“, съветва той.