Казино де Монте Карло е едно от най-престижните дестинации за любителите на хазарта от която и да е точка на света. Докато Лас Вегас е известен с неспирния си нощен живот и размерите си, а Макао е предимно екзотика и непознати досега емоции, то Монте Карло е все още популярно с изтънчеността, класата и блясъка на Стария континент.

За повечето от вас, които свързват хазарта предимно с онлайн казино, историята на легендарното Казино де Монте Карло може да звучи като материал за National Geographic. Той е основан през 1866 г., в съответствие с желанието на принц Шарл III да построи казино в не толкова облагородената територия. Вдъхновен от майка си, принцеса Каролин, и нейната визита в градчето Бад Хомбург, владетелят създава казиното в сътрудничество с французина Франсоа Блан. Страхувайки се от фалит, принцът отправил последен отчаян призив към Блан, който се съгласил да поеме казиното, да подобри съоръженията и да управлява операцията. В замяна на тази привилегия той се задължил да плаща на принца 150 000 франка всяка година плюс десет процента от печалбата на казиното. И докато подписва договора, Блан предлага мястото на новото казино да бъде наречено Монте Карло („Планината на Шарл“) в чест на принца.

Хазартният бизнес се оказал изключително печеливш. Тъй като всички казино игри са предубедени в полза на къщата, повечето му клиенти губят пари в дългосрочен план. Но наред с това е имало и някои забележителни изключения. През 1852 г. принц Шарл Лусиен Бонапарт – племенник на бившия император Наполеон – спечелил огромна сума пари с намерението да си тръгне с тях, преди казиното да има шанса да си ги върне отново. Всеки път, когато клиент е печелил толкова много, че паричните резерви на тази конкретна маса са били изразходвани, се казвало, че е „разбил банката“. На Франсоа Блан му хрумнал следния ритуал, при който масата била временно затворена и върху нея била постлана черна кърпа. Униформените служители изваждат още пари от трезорите, за да платят остатъка от печалбите на щастливия залагащ и да попълнят паричния резерв на масата. След известен период от време черната кърпа е премахната и масата се отваря отново, за да може играта да започне отново.

Под ръководството на Блан казиното се развива и до 1869 г. допринася толкова големи суми за икономиката на Монако, че гражданите са освободени от всички данъци – ситуация, която съществува и до днес. Скоро и казиното, и княжество Монако, процъфтяват. Когато Блан умира през 1877 г., той оставя действащо предприятие и състояние от 72 милиона франка. Неговият син, Камий, в крайна сметка поел поста главен директор и за момента бъдещето на учреждението изглеждало повече розово.

През лятото на 1891 г. изглеждало, че дните на казиното са преброени, особено когато вестниците съобщават, че принцът планира да го затвори и да превърне сградата в безплатна болница. Камий Блан дори се свързал с принца на Лихтенщайн, за да проучи възможността за преместване на казиното там – въпреки че районът бил далеч по-малко желан от Монако и по-трудно достъпен за повечето редовни клиенти. Блан също спрял работата по скъпоструващо ново разширение на игралните салони.

Приживе Блан, който е и основател на Société des Bains de Mer, наложил своята визия за място за хазартна дейност, превръщайки казиното в световноизвестна дестинация за игри. Архитектът на зданието е Шарл Гарние, известен с работата си по парижката Гран Опера. Именно той налага стила на сградата, която впечатлява с барокова архитектура, запомнящи се фрески, колони от оникс и мраморни детайли. Основен акцент, обаче, е огромната маса за рулетка, центрирана умишлено във фоайето на сградата, за да привлича вниманието на новодошлите посетители.

Разнообразието от хазартни игри е главен фактор в привличането както на запалени любители на хазарта, така и на случайните туристи. Популярни игри като блекджек, английска и европейска рулетка и покер са предпочитани за основната зала Salle Europe, а по-масовите развлечения като слот машини се намират в Salles Renaissance и Amérique. На вниманието на по-ексклузивните посетители са така наречените салони privés. Сред другите известни зали в казиното са Бялата зала, Салон на Грациите, Залите на Тузовете, салона „Франсоа Медсън“ и популярната зала „Гарн“, впечатляваща със своя интериор и пищност.

В днешни дни казиното е известно както с безупречния си дрескод, така и със специфичните си рестрикции относно етикета. Това, което повече вълнува посетителите е тарифите за участие. В основната зала минималната сума, която може да се използва за залог е €5, докато таванът за участие е лимитиран на €2000. Очаквано, в частните салони, минималният залог е по-висок (€10), докато най-високата сума, която можете да заложите, зависи изцяло от вашето решение.

Век и четвърт по-късно Монако и неговото легендарно казино продължават да очароват туристите, както винаги са правили. В качеството си на известен данъчен рай, мястото се е превърнало в магнит за богатите, а почти една трета от жителите му са милионери. През последните години се диверсифицира в банково дело и туризъм, въпреки че казиното все още е най-известната му атракция и продължава да подкрепя местната икономика.