Наполеон и Жозефина: Велика любов и раздяла в „жертвоприношение“ за нацията
Дълбоката и бурна любов между Наполеон и жената, която той нарича "Жозефинa", е в основата на най-новия филм на Ридли Скот за френския император.
Скот описва Наполеон като човек, който "първо завладява света, за да се опита да спечели любовта на Жозефина, а когато не успява, го завладява, за да я унищожи, като по този начин унищожава и себе си".
Новината, че Ванеса Кърби ще играе известната героиня във филма, предизвиква вълна от изненада сред историците.
Кърби е значително по-млада от актьора в главната роля Хоакин Финикс (14 години по-възрастен от нея), но всъщност Жозефина е била с шест години по-възрастна от Наполеон.
Разликата във възрастта на историческата двойка е била съществен фактор за начина, по който се е развил животът и любовта им.
Овдовяла по време на Френската революция и с две малки деца, Мари-Жозеф-Роза дьо Боарне е изправена пред несигурно бъдеще.
Тя не може да се възползва нито от богатството на семейството си, което е натрупано от захарните плантации в Мартиника, нито от имението на убития си съпруг, разказва BBC.
Тъй като по това време е на 30 години и вече не е смятана за млада, тя прави каквото може, за да стане част от модното парижко общество, възползвайки се от услугите и поддържайки приятелството на влиятелния политик Пол Барас.
Благодарение на това, попада в обкръжението на изгряващия млад корсикански генерал Наполеон Бонапарт, който мигновено остава опиянен от нея.
Само няколко месеца след запознанството с Жозефина и почти веднага след брака им през март 1796 г., генералът е изпратен да ръководи революционната армия в Италия.
От там той ѝ пише десетки страстни писма, някои изпълнени с любов, други не чак толкова:
"Никога не ми пишеш, не се грижиш за съпруга си", възкликва той в едно от тях. "Не получавам никакви новини от теб и съм сигурен, че вече не ме обичаш", оплаква се в друго. И: "Всеки ден пресмятам твоите прегрешения. Изпитвам ярост, за да не те обичам повече. Не те ли обичам толкова?"
Като съпруга на прославен военен герой, тя използва политическите си връзки за собствена изгода, може би като начин да се противопостави на контрола, който Наполеон упражнява върху останалата част от живота ѝ.
Осъзнавайки колко ефективна може да бъде двойката в екип, недоброжелателите, включително семейството на Наполеон, с удоволствие разпространяват слухове, за да опетнят репутацията на съпругата му.
Наполеон е на поход в Египет, когато получава доказателство, че тя е имала афера.
Писмото до брат му, в което той говори за това, е прихванато и публикувано от британците и бързо става известно във Франция.
Първоначално разгневен, той успява да ѝ прости, когато се завръща в Париж. В замяна на това тя подкрепя чрез своите връзки в обществеността политическите маневри, които водят до завземането на властта от Наполеон след държавен преврат през 1799 г.
От „Игрите на глада“ 64 години по-рано до Наполеон. Филмите през ноември12 ленти, препоръчани от BBC
През 1807 г. той не ѝ позволява да го придружи до Полша, където води дълга афера с благородничката Мария Валевска, въпреки че писмата му показват, че все още е в интимни отношения и с Жозефина. Благодарение на това рискът от развод нараства.
След като през 1804 г. Наполеон учредява наследствена империя, семейството му все по-често го подтиква към нуждата от наследник. Жозефина не е в състояние да му даде такъв.
Една от прислужниците ѝ, мадмоазел Аврилион, пише разказ за това как в периода преди развода им, отношенията между двойката захладняват.
В резултат, през 1809 г. бракът му с Жозефина е анулиран, но на церемонията по развода двойката изчита декларации за преданост един към друг, демонстриращи продължаващата им любов.
Разводът е оформен като жертвоприношение за нуждите на нацията.
Наполеон продължава да посещава Жозефина и да ѝ пише преди брака си с хабсбургската ерцхерцогиня Мария-Луиза Австрийска. Жозефина поздравява генерала за раждането на сина му през 1811 г., като му казва, че винаги ще споделя щастието му, тъй като съдбите им са неразделни.
Преди да започне руската си кампания през 1812 г., Наполеон я посещава в Малмезон, предпочитаното от нея убежище край Париж.
Той никога повече не я вижда, тъй като тя умира от пневмония през 1814 г. След поражението си при Ватерло Наполеон прекарва известно време в Малмезон, преди да бъде окончателно прогонен на остров Света Елена.
Анализ на BBC стига до заключението, че в крайна сметка Жозефина и Наполеон са споделяли любов към властта повече отколкото един към друг.
Професорът по френска литература Катрин Астбъри пише, че Жозефина е била вярна, ако не и винаги предана. Тя е служила като неговия талисман за късмет.
Малко преди да умре през 1821 г., Наполеон я сънува.
Неговият верен велик маршал отбелязва: „Той каза, че е видял Жозефина и е разговарял с нея". Победеният генерал се е надявал, че отново ще бъдат заедно.