В някакъв момент от живота си почти всяко дете на Земята, независимо от раса, пол и език, пита: "Защо небето е синьо?"

Днес знаем отговора - небето изглежда синьо, защото молекулите във въздуха разпръскват синя светлина от слънцето повече, отколкото разпръскват другите вълни или цветове.

Едва през 1859 г. този феномен е обяснен правилно от ирландския физик Джон Тиндал.

Седемдесет години преди той да започне да работи по проблема, метеоролог от Женева, наречен Хорас-Бенедикт дьо Саусюре, е погълнат от него.

Дьо Саусюре, който е запален алпинист и често му се приписва основаването на този предизвикателен спорт, изобретил обикновен измервателен уред, наречен цианометър, който му позволявал да измерва синьото небе.

Той смятал, че лазурната основа трябва да зависи от количеството на суспендираните частици и водни пари в атмосферата, което той наричал "непрозрачни пари".

Цианометърът му имал 53 раздела, вариращи от бели до различни нюанси на синьо и след това черно, подредени в кръг.

Дьо Саусюре възнамерявал да използва устройството не само за измерване на цвета на небето, но и за да прогнозира времето.

227 години по-късно словенският художник Мартин Брикел Барага издига поразителен паметник в столицата на Словения - Любляна, като почитание на цианометъра на дьо Саусюре.

Цанометърната скулптура на Барага обаче е не само паметник, а функционален научен инструмент с точност, която надминава оригиналния цианометър на De Saussure.

Стъкленият и стоманен цианометър с височина 3.3 метра измерва цвета на небето и след това променя цвета си така, че да съответства перфектно. Цианометърът разполага и с вграден компютър, който събира данни за измерване на качеството на въздуха от онлайн архив и показва нивото на замърсяване в цветова скала от червено до зелено в реално време.

Цианометърът периодично фотографира небето и изпраща снимките в онлайн архива.

Той е напълно енергийно независим, тъй като работи на слънчева енергия.