Текилата продължава да печели популярност по цялото земно кълбо - от Ню Йорк до Токио. Продажбите на кактусовото питие се превърнаха в индустрия за милиарди долари, но в основата на производството все още стоят техники и рецепти, използвани от векове, пише Ройтерс.

Мексиканският щат Халиско е сърцето на текилената индустрия. Фермерите, които отглеждат специалните кактуси от сорта агаве, са известни като химадори и се занимават с този бизнес поколения наред.

С нарастването на популярността на текилата обаче кактусът агаве се превръща в дефицитна стока, а за младите мексиканци тежката работа на полето вече не е толкова атрактивна, колкото е била за техните предци.

"В миналото да бъдеш химадор беше уважавана и престижна професия. Сега си прост работник. Но този занаят има вековни традиции", казва 39-годишният Марио Перез.

Химадорите използват специален инструмент, наречен коа, за да изчистят бодлите на растението. Сърцевината, която се използва за дестилирането на текилата, прилича на голям ананас.

В миналото т. нар. "печене" на кактусите се е извършвало в примитивни подземни пещи, но в днешно време текилата, предназначена за износ, вече се произвежда в индустриални дистилерии. Много от тях са собственост на световните гиганти в алкохолната промишленост, като Diageo, Bacardi и Jose Cuervo.

По-голямата част от реколтата до ден-днешен се събира на ръка, а за превозването й по каменистия терен се използват мулета. Всеки кактус агаве се нуждае от 7-8 години, за да бъде готов за преработка, но огромното търсене принуждава фермерите да прибират част от растенията преждевременно.

През 2011 г. са засадени около 18 милиона растения от сорта синьо агаве, които ще бъдат прибрани този сезон. Търсенето обаче е за над 42 милиона, а броят на компаниите, регистрирани като купувачи, надхвърля 140.

Вероятно този дефицит на предлагането ще се запази поне до 2021 г., докато политиката за насърчаване на новите насаждения не започне да дава своите плодове.

Някои химадори се притесняват, че автоматизацията и машините ще отнемат работата им. Но всъщност машинната обработка на кактусите е твърде сложна, защото много трудно може да се определи размерът и формата на сърцевината спрямо структурата на цялото растение.

В близко бъдеще професията на химадора най-вероятно ще се задържи в рамките на семейните традиции и на вековните технологии. Текилата, която произвеждат обаче, принадлежи на бъдещето, защото продължава да завзема нови пазари по всички краища на света.