Южна Корея и Япония са единствените азиатски държави, които редовно се класират за Световно първенство по футбол. Тазгодишното издание в Русия не беше изключение от правилото. Какво задържа азиатските отбори далеч от конкурентите, намиращи се в Европа, Южна Америка и Африка?

Според бившият футболист от САЩ Том Байер, социалните разбирания и културните особености са това, което правят азиатците не особено добри на футболното игрище, спрямо европейците например.

Културата „е един от най-големите фактори“ за нациите, които искат да подобрят международната си позиция, казва Байер, коjто е играл като футболист в Англия и Япония, пише CNBC.

Байер е бил треньор на младежи в Япония през последните две десетилетия, като в страната на изгряващото слънце го считат за истинска знаменитост, тъй като през годините е открил не един и два таланта, включително звездата Шинджи Кагава.

Компанията на Байер T3 International управлява академии, които се фокусират върху техническия аспект на играта като контрола над топката и изстрелите към вратата. Смята се, че точно този вид тренировки ще помогне на японските футболисти да развият качествата си на конкурентно ниво.

Много азиатски страни реално нямат истинска футболна култура. Обикновено по тези географски ширини образованието се цени много повече от спорта, обясява Байер.

Индонезия и Индия, например, разполагат с многобройно младо поколение и бързоразвиваща се икономика, но все още се представят слабо на международното футболно поле. Много хора отдават това на липсата на инвестиции в този спорт. Индия никога не се е класирала на Световно първенство по футбол, докато Индонезия е сторила това само веднъж през 1938 година, когато обаче все още е била холандска колония (България се е класирала 7 пъти на Световно по футбол, бел. ред.).

Нещо повече, Индонезия има забрана за участие в международни мачове поради държавна намеса във вътрешното първенство.

Защо „японският Дейвид Бекъм“ спря с футбола и какво прави сега?До 29-ата си година Хидетоши Наката бе успял да направи кариерата, за която винаги бе мечтал, но след това обърна гръб на футбола

В Китай, където Байер има ролята на технически съветник в национална програма, която трябва да осигури качествени футболни тренировки по училищата, „семействата гледат на спорта и по-конкретно на футбола като нещо, което разсейва от образованието“, казва той.

Пекин инвестира сериозно във футбола, като се надява да се превърне във водеща спортна икономика до 2025 година.

Хърватия, която завръши на второ място на Световното в Русия, има население, което изглежда миниатюрно на фона на Китай. Но когато се вгледаме по-внимателно в картинката, става ясно, че в тази страна има култура, която подпомага развитието на футболисти по по-качествен начин спрямо други държави, казва Байер.

„Имаме дълъг път да извървим, за да прменим представите и вярванията в Азия“, добавя той.