Европейските избори наближават, а с тях и обичайното оплакване за липса на интерес от страна на избирателите.

ЕС е гигантска организация, която се занимава с толкова неща, че дори най-големите политически ентусиасти трудно могат да ги проследят. Затова и преди избоите през юни може да очакваме лъскави кампании от институциите и речи на политици, които ще обяснят защо да гласувате.

Понякога обаче най-ефективният начин да се подчертае влиянието на ЕС върху нашия живот е да се даде прост пример, пише в анализ по темата Euronews.

Протести, пандемии и цени принуждават Европа да преосмисли Зелената сделка

Какво представляват зоните с ниски емисии?

Един пример за инициатива на ЕС, която засяга по-голямата част от европейците, може да се открие в транспорта и организацията на нашите градове.

Ако сте пътували из Европа през последните години, вероятно сте попадали на ярко оцветени кръгли стикери на предните стъкла на автомобилите. Стават все по-разпространени и показват екологичния статус на превозното средство, за да докажат, че собственикът му има разрешение да шофира в района.

Те са част от схемите за зони с ниски емисии, които имат за цел да не допускат най-замърсяващите автомобили в градовете, за да се подобри качеството на въздуха. Обикновено това се прави чрез налагане на такса за влизане на тези превозни средства (които са предимно по-стари автомобили) или просто чрез пълната им забрана.

Много от тези зони се финансират от ЕС и са резултат от законодателството на ЕС.

ЕП реши всички нови сгради след 2030 г. да бъдат с нулеви емисии

Защо зоните с ниски емисии са противоречиви в Европа?

Зоните с ниски емисии се превърнаха и в политическо поле за борба в някои държави-членки, където "личната свобода" се противопоставя на "общото благо".

"Наративът е превзет", казва Кармен Дуче, испански координатор на кампанията "Чисти градове". По думите й, въпреки опозицията, научните данни са ясни - качеството на живот може да се подобри чрез зони с ниски емисии.

Замърсяването на въздуха убива хиляди хора всяка година

97% от гражданите на ЕС, живеещи в градски райони, са изложени на замърсяване на въздуха над препоръките на Световната здравна организация.

По време на конференция за здравословни градове, проведена миналата седмица в Брюксел, Зорана Йованович Андерсен, професор по епидемиология на околната среда в Университета в Копенхаген, изложи въздействието на тази ситуация върху здравето.

Кои са градовете с най-мръсен въздух през 2023?

Всяка година над 300 000 случая на преждевременна смърт в Европа се дължат на замърсяването на въздуха. Лошото качество е причина и за 20-25% от смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания и 10% от случаите на рак на белия дроб.

Това е преди да се проучи връзката му с възпалението на мозъка и бързо нарастващите доказателства за връзката между лошото психично здраве и лошото качество на въздуха.

Освен това една от най-засегнатите групи са възрастните хора, така че застаряващото население е уязвимо.

Предвид тези въздействия върху здравето и околната среда ЕС непрекъснато приема закони в тази област.

Именно тук можем да започнем да правим връзка между законодателството и регулациите на ниво ЕС и тяхното въздействие върху ежедневието.

Да дишаш мръсен въздух доброволно. Един научен експеримент

Как ЕС създава законодателство?

Първата директива за качеството на въздуха е приета през 1980 г. През годините са въведени последващи директиви за справяне със замърсители, актуализиране и засилване на стандартите за качество на въздуха и изискванията за мониторинг, включително нова версия, приета миналата седмица.

В директивите се определят определени правно обвързващи крайни цели или задачи, но държавите членки разполагат с гъвкавост по отношение на начина, по който ги постигат.

Именно чрез тези закони са определени пределните стойности на замърсителите.

Служители на ЕЦБ се противопоставят на „авторитарните“ възгледи за климата

Държавите членки изиграха роля в договарянето на последната версия, след като тя беше предложена за първи път от ЕК. ЕП също участва в процеса.

След като бъдат приети директивите, държавите членки са длъжни да възприемат правилата и да ги направят част от своите национални закони, да ги приложат, да гарантират, че ги спазват и да докладват на ЕС как са приложили директивата.

В случая със зоните с ниски емисии те станаха част от много от плановете за качество на въздуха, които държавите членки бяха задължени да създадат, тъй като блокът се опитва да се справи със замърсяването.

Крайбрежни пясъци и овощни градини: Как Валенсия стана зелената столица на Европа

Защо един испански град премахна велосипедните алеи?

Испания е една от страните, които са се насочили към тази мярка като начин за борба със замърсяването. В стремежа си да се вмести в целите на ЕС, през 2021 г. тя прие закон за климата, според който всеки град с над 50 000 жители е длъжен да въведе зона с ниски емисии.

Страната получи финансиране от ЕС в размер на 1,5 млрд. евро, за да подпомогне въвеждането на тези зони и устойчивото преобразуване на транспорта.

Но пътят не беше лесен.

Повечето градове все още не са изпълнили изискванията въпреки заплахите за финансиране, а някои общини удрят спирачки на плановете. Една от тях дори стигна дотам, че демонтира наскоро изградените велоалеи, за да се осигури по-добро място за автомобилите. Това накара ЕК да започне предварително разследване на потенциалната злоупотреба със средства.

Съпротивата обаче не е само испански феномен. Протести срещу въвеждането на зони с ниски емисии имаше и в Белгия и Германия. Противниците твърдят, че глобите ще засегнат най-много най-бедните и че зоните са посегателство върху личните свободи.

В известен смисъл, всичко това е микрокосмос на реакциите срещу Европейската зелена сделка, докато континентът се подготвя за европейските избори.

Въпреки че хората ще продължат да спорят за и против зоните с ниски емисии, тяхното прилагане е пример за влиянието, което ЕС може да окаже на национално, местно и личностно ниво.