В лаборатория в Манчестър група хора си слагат маски и започват да дишат. Това не е кислородна терапия с лечебна цел. Тъкмо обратното – тези хора дишат замърсен въздух. При това го правят доброволно.

Експериментът е в името на науката. Специалисти анализират резултати от кръвни проби преди и след като хората бъдат изложени на мръсния въздух, разказва BBC.

От години е известно, че той влияе на сърдечно-съдовата система и на белия дроб, но неговото въздействие върху мозъка е по-слабо изследвано.

„Това, което се опитваме да направим чрез изследването, са всъщност експерименти, за да установим кои са основните биологични механизми, свързващи замърсяването на въздуха с неблагоприятните ефекти върху мозъка“, казва един от авторите на изследването - д-р Йън Мъри, токсиколог в Кралския колеж в Лондон.

Експериментите се правят в университета в Манчестър. Там участниците се излагат на четири вида замърсяване – изгорели газове от дизелов двигател, дим от горящо дърво, миризма от почистващи продукти, както и изпарения от готвене. За целта се готвят пържоли, работят двигатели, горят дърва.

Нивата на замърсяване се следят и контролират внимателно. Този въздух се подава в малко найлоново помещение, в което участниците се излагат на замърсяването многократно в продължение на няколко месеца.

Хората не се сигурни какъв въздух ще им бъде подаден. Понякога той е замърсен, друг път – не.

По-чист въздух в европейските градове: Мисията (не)възможна Докато ЕС се стреми да затегне целите на блока за качеството на въздуха, местните лидери се подготвят за още по-интензивна реакция на мерките

Ключово е да се даде оценка на въздействието на всеки тип различно замърсяване, казва проф. Гордън Маккивънс от специализирания център, изследващ проблемите на атмосферата в университета в Манчестър.

„Напоследък има все повече данни, според които мръсният въздух в затворени помещения може да бъде много по-вреден от този на открито“, обяснява Маккивънс.

Разбира се, допълва той, когато отвориш прозореца или пуснеш някаква вентилационна система, можеш да вкараш външното замърсяване вътре или обратното. Така че възможностите да се сблъскаш със замърсяване са много и разнообразни.

„Аз мисля, че имаме нужда от убедителни данни, така че да сме наясно с евентуални последствия от различни видове замърсяване“, казва Маккгивънс.

Редовните тестове на мозъка са един от начините да се измери въздействието на мръсния въздух върху конгнитивните способности. Кръвните проби пък показват директно какви промени настъпват в тялото.

„Ние се опитваме да разберем начините, по които замърсяването уврежда мозъка“, казва Маккгивънс.

Politico: София се опитва да направи намаляването на замърсяването модерноТъй като ЕС се стреми да затегне ограниченията за замърсяване на въздуха, натискът върху София да предприеме действия само ще нараства

Една от задачите на екипа е да установи дали замърсяването достига до мозъка директно или го засяга след като преди това е преминало през други органи. Възможно е вредните вещества да причинят възпаление в белите дробове. Веществата, произведени от този билогичен процес, след това засягат мозъка.

„В момента не знаем дали е така“, казва Маккгивънс.

Според данните на Световната здравна организация 99% от световното население диша въздух, чието замърсяване надвишава установените от ООН граници. Всяка година 7 млн. души умират от заболявания, свързани с тези проблеми.

Данните на организацията IQAir, една от най-големите в света и партньор на ООН, Greenpeace и др., сочат, че от замърсяването на въздуха няма незасегнати. Обикновено класацията за град с най-мръсен въздух се оглавява от Делхи или някой друг индийски град. Една идея по-чист въздух се диша в Пакистан, който също е на едно от първите места. Но това не значи, че в Европа няма същия проблем. В списъка могат да се открият още Загреб, Белград, Истанбул, София, Рим, Сараево, Милано и др.

BBC цитира Брайъни Евънс, участничка в проучването, казва, че уплътнява времето в малката найлонова камера с четене на книга.

„Ако съберат повече данни по тези въпроси, времето, прекарано тук, ще си е струвало. Всичко, което може да ни помогне да открием причинители на болести в нашето ежедневие, трябва да се направи“, казва тя.

Първите резултати от изследването се очакват след няколко месеца.