2014 г. е първата година, в която Лона Аткесон си спомня, че получава писма с омраза.

Тя е политолог, който изследва предизборни проучвания и общественото мнение, и провежда анкети сред избиратели от 2004 г. насам. Професор е в Държавния университет на Флорида и е автор на няколко книги.

След десетилетие в тази кариера, тя започва да получава гневни съобщения.

"Хората ми казваха: "Вие сте част от проблема. Не сте част от решението. Повече няма да отговарям на вашите анкети. Вие сте зъл академик, който се опитва да промие мозъците на децата ни", спомня си Аткесон в интервю за CNBC.

За нея тези бележки отбелязват промяна: поляризираният електорат е започнал да губи вяра в институции като социологическите проучвания и избирателите може би вече не са толкова склонни да разговарят с тях.

В същото време технологиите се развиха и стационарните телефони или пощата вече не са надеждни начини за връзка с респондентите на проучването.

"Хората не отговаряха на телефоните си", казва пред CNBC Рейчъл Коб, професор по политически науки в университета в Съфолк. "Дори през последните 10 години може да опитате да се обадите на 20 души, за да получите този, който ви трябва. Сега те са двойно повече: 40 обаждания, за да получите това, което ви трябва. Така че всяка анкета отнема повече време и е по-скъпа."

Поляризацията и технологиите са сред пречките, които анкетьорите посочват като усложняващи задачата за провеждане на точни проучвания сред избирателите.

В резултат през последните няколко изборни цикъла социологическите организации са допуснали някои сериозни грешки.

Бели петна при анкетирането

Сред големите пропуски са президентските избори през 2016 г., когато различни заглавия заляха новините, твърдейки, че шансовете на кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън да спечели срещу кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп са около 90%.

В резултат на проведения в цялата индустрия анализ бяха установени няколко основни причини за провала, останали извън контрола на социолозите.

Например, според Американската асоциация за изследване на общественото мнение, някои избиратели не са решили чие име да напишат в бюлетината до последния момент, което ги прави трудни за отчитане.

А други са били плахи в подкрепата си за Тръмп поради противоречивата му реторика по време на кампанията. В резултат на това те невинаги признават пред анкетьорите намеренията си за гласуване

Но други фактори обаче са пряк резултат от методологически пропуски.

"Хората не отчитат представителството на образованието", казва Матин Майрамезани, главен оперативен директор на Generation Lab, социологическа организация, която се занимава специално с младите избиратели.

"Образованието е урок, научен от 2016 г."

Белите гласоподаватели без висше образование, които съставляват голяма част от базата на Тръмп, са подценени в проучванията, отчасти защото хората с висше образование са "значително по-склонни" да отговарят на проучвания, отколкото тези с по-ниско образование, според AAPOR.

Въпреки идентифицирането на тези проблеми, когато изборите през 2020 г. наближиха, проучванията дадоха най-високите граници на грешка от 40 години насам, като отново подцениха подкрепата за Тръмп, установи AAPOR.

А по време на междинните избори през 2022 г. "червената вълна" от гласоподаватели, за която медиите бяха убедени, че ще изтласка републиканците обратно към контрола над Конгреса, така и не дойде. Демократите запазиха мнозинство в Сената и отстъпиха Камарата на представителите с малка разлика.

Корекция на курса

В навечерието на реванша през 2024 г. между Тръмп и Джо Байдън социолозите опитват различни стратегии, за да избегнат повторение на историята и да уловят точно неуловимия глас за Тръмп.

От една страна, социолозите коригираха подхода си към "претеглянето" - метод, при който на всеки респондент се присвоява коефициент, за да се промени степента, в която отговорът му влияе на общия резултат от проучването.

Анкетьорите винаги са използвали претеглянето, за да съставят извадки от проучвания, които точно отразяват електората по отношение на пол, възраст, раса или доходи. Но след 2016 г. те полагат особени усилия да претеглят образованието.

Аткесон предлага на социолозите да излязат извън рамките на претеглянето на образованието за 2024 г. и да вземат предвид променливи като това как някой е гласувал през 2020 г., дали живее под наем или притежава жилище, или дали е кръводарител.

"Просто започнете да теглите всичко, което можете. Всичко, което може да ни каже как изглежда населението в действителност", съветва експертът.

Наред с претеглянето, социолозите обръщат повече внимание на респондентите, които са пренебрегвали.

"Някои започват анкета, казват за кого ще гласуват и после казват: "Свърших. Не искам повече. Сбогом", обяснява Дон Леви, директор на изследователския институт на колежа Сиена, който помага за провеждането на анкети за New York Times и допълва: "През 2020 г. и 2022 г. не сме броили тези хора."

Но този път Леви казва, че те отчитат "отпадащите".

Установили са, че ако бяха отчели тези нетърпеливи респонденти през 2020 г. и 2022 г., резултатите от анкетите щяха да се изместят "с около пункт и четвърт в посока на Тръмп".

Леви предприема и допълнителна стъпка за насочване към избирателите на Тръмп, като моделира извадката си така, че да включва по-висока квота за проучване на хора, които се считат за "високо вероятни избиратели на Тръмп в селските райони".

"Ако си ги представите като M&Ms, да кажем, че гласовете за Тръмп M&Ms са червени. Имаме няколко допълнителни червени M&Ms в буркана.", допълва той.