Руски журналист: В неделя ще видим фалшивия цирк на Путин, наречен избори

На 17 март в Русия ще се състои събитие, което по навик ще се нарича избори.

Но, разбира се, там вече няма избори.

Светът ще стане свидетел на повторното назначаване на Владимир Путин на най-високия пост.

Това пише в анализ за CNN Катерина Котрикадзе, директор на новините и водещ на независимия руски телевизионен канал "Дъжд". Каналът е спрян през март 2022 г. и възобновен от Европа през юли 2022 г.

Понастоящем Котрикадзе живее и работи в Нидерландия.

Как се разчистват врагове под сянката на Кремъл

През 2003 г., когато Путин още е млад президент, тя е студент във Факултета по журналистика на Московския държавен университет. Това са първите ѝ парламентарни избори, на които отива, минавайки по улиците на вледенена Москва.

„Но това имаше смисъл - щях да дам гласа си за либералната партия Съюз на десните сили, един от лидерите на която беше Борис Немцов. От същата партия се кандидатираше и политикът Владимир Кара-Мурза. Тогава партията загуби и не влезе в парламента“, пише Котрикадзе.

Въпреки това опозицията продължава да съществува, а политическата конкуренция е силна и интересна.

Има ярки предизборни кампании и въпреки очевидното движение към автокрация, конкурентите на Кремъл са сравнително свободни в действията си. Те не могат да спечелят избори, но участват, говорят пред независими медии и предават идеите си на голяма аудитория. Провеждат митинги и могат да живеят в Русия.

8 години по-късно, вече утвърдена в журналистическата си кариера, Котрикадзе се обажда на Немцов за интервю по време на парламентарната кампания през 2011 г.

Срещат се в една от избирателните секции в центъра на Москва. Немцов е вдъхновен: говори за наблюдатели, които хващат нарушения и фалшификации, вярва, че властите ще понесат отговорност.

Обвиненията в изборни измами предизвикват най-масовите протести в съвременната история на Русия. Десетки хиляди излизат по улиците на страната.

Мистериозните инциденти, които застигат враговете на Путин

Днес е невъзможно да си представим подобно нещо, пише журналистката. Всички тези хора не са изчезнали – просто са замлъкнали.

През 2015 г. Немцов е застрелян в гърба близо до стените на Кремъл. През 2023 г. Кара-Мурза е осъден за "държавна измяна" и изпратен в колония с максимален режим за 25 години.

Котрикадзе вече не може да живее и работя в страната си; с избухването на войната в Украйна и въвеждането на военна цензура абсолютното мнозинство от независими медии е забранено, а журналистите, включително и тя, са изправени пред наказателни обвинения

Работата ѝ в новата реалност е да информира руснаците за това, което се случва в страната, като същевременно живее в Амстердам.

„Не мога да отида до избирателната секция, не мога да разговарям с избиратели, не мога да задавам въпроси на държавни служители“, допълва журналистката.

Телевизионният канал "Дъжд" е обявен не само за "чуждестранен агент", но и за "нежелана организация", което означава, че само за едно интервю или дори за препубликуване на видеоклип от медията, всеки гражданин на Русия може да бъде се превърне в обвиняем.

Да работиш при такива обстоятелства на пръв поглед е лудост, а в началото на принудителната ѝ емиграция изглежда просто невъзможно.

„Но се оказа, че човек може да се адаптира към всичко. Научихме се как да получаваме видеоклипове от цяла Русия, научихме се да измисляме сравнително безопасни начини за интервюиране и стана възможно да се говори за Русия отвъд нейните граници“, пише Котрикадзе.

От патриотични филми до младежки фестивали: кампанията за 1 млрд. евро на Путин

Предстоящите избори ще се проведат без нито един влиятелен конкурент на Путин. Изглежда, че вече няма нужда дори да се имитира демокрация.

Русия изживява този срам в депресия и скръб. Месец вота 47-годишният Алексей Навални загина мистериозно в наказателна колония отвъд Полярния кръг.

„За мен е убит, защото това престъпление е очевидно. В продължение на 300 дни лидерът на руската опозиция, политически затворник номер едно, беше държан в изолация, която физически е почти невъзможно да се издържи. В продължение на седмица укриваха тялото от майка му.

След като веднъж вече беше отровен и по чудо не загина, и този път съмненията за отравяне или друго външно въздействие, са повече от основателни.

С неговата смърт милиони руснаци изгубиха и последните си сили. Загубиха стабилна почва под краката си“, допълва Котрикадзе.

„Беше убит“: Екипът на Навални потвърди смъртта му

Няколко седмици преди смъртта на Навални Русия стана свидетел на невероятно явление. Борис Надеждин обяви желанието си да участва в президентските избори.

През годините той се превърна в "системен либерал": редовно се появяваше по държавните телевизионни канали и позволяваше на пропагандистите да го използват. Той е внимателен и гъвкав и сам признава, че не е герой или борец, че прави компромиси и се страхува.

„Но този човек намери смелост да се обяви срещу войната в Украйна. Само това беше достатъчно, за да се извият опашки от хора в цяла Русия - те чакаха само за да подкрепят кандидатурата на Надеждин за президент.

Процедурата в Русия не позволява един кандидат да бъде включен в избирателните списъци без подписите на граждани от различни региони“, обяснява журналистката.

Централната избирателна комисия на Русия, разбира се, не позволи на Надеждин да участва в изборите.

Но опашките са факт и тази грешка вече струва скъпо на Кремъл. Хиляди хора, които са против Путин, видяха, че не са сами.

Това чувство се засили по време на погребението на Навални на 1 март, когато огромна тълпа дойде на гробището въпреки заплашителните полицейски кордони.

„Ти не се страхуваше и ние не се страхуваме“: Навални бе погребан в Москва

Важно е да се отбележи, че въпреки най-тежките репресии, в Русия все още има интернет.

Facebook, X и Instagram са забранени, но младите граждани знаят как да използват VPN. Видеоклиповете от смартфони веднага се появяват в чатовете на Telegram. YouTube все още не е блокиран, а именно той се превърна в новата телевизия за независими журналисти и политици.

Колкото по-дълго Путин управлява, толкова по-малко остават следи от някогашните свободи, от демокрацията, която изглеждаше неизбежна в началото на 90-те години.

„Въпреки че не можем да направим предстоящите избори свободни, можем да отразим този цирк възможно най-честно.

И зрителите ни се увеличават, което дава надежда. Точно като мечтата на Навални за "красива Русия на бъдещето".

Знаем, че не можем да се откажем“, завършва анализът на Катерина Котрикадзе.

* Заглавието е на Proit.bg