Марк Ленард, ECFR: Европа трябва да се подготви за президентството на Тръмп

Европейските страни бавно осъзнават потенциалните последици от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. През следващите шест месеца те трябва да решат как да осигурят основни боеприпаси, да увеличат финансирането си за отбрана и да поддържат подкрепата за Украйна при сценарий на липсваща помощ от страна на САЩ.

Това пише в анализ за Project Syndicate Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външни отношения (ECFR), който е автор на The Age of Unpeace: How Connectivity Causes Conflict.

„Чакането Конгресът на САЩ да приеме пакет от помощи за Украйна се усеща като очакването на Годо“, коментира Ленард. Той допълва, че при скорошно посещение във Вашингтон се е срещнал със служители от администрацията на президента Джо Байдън, републикански сенатори, членове на Камарата на представителите и различни експерти от мозъчни тръстове, които са го уверили, че допълнителното финансиране е само въпрос на време. „Тези уверения биха имали по-голяма тежест, ако подобни обещания не бяха направени през ноември, декември, януари и февруари“, посочва директорът на Европейския съвет за външни отношения, според когото вътрешните борби между републиканците могат да парализират политическата система на САЩ, която вече е осакатена от партизански разделения.

Въпреки санкциите: Как крипто подхранва оръжейната индустрия на Русия

„Всичко това се случва под ръководството на президент интернационалист, който желае да подкрепи Украйна. Човек може само да си представи какво може да се случи, ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп спечели президентските избори през ноември“, пише Ленард. Експертът припомня скорошните речи на Тръмп, подчертаващи желанието му за възмездие срещу лица, държави и институции, за които смята, че са се отнесли неправилно към него.

„Европейските членове на НАТО изглежда са начело в този списък, което не предвещава нищо добро за сигурността на Европа“, допълва Марк Ленард.

Според него желанието на Тръмп да оттегли подкрепата на САЩ за Украйна надхвърля отвращението на бившия президент към продължителни военни конфликти. „Тръмп държи украинския президент Володимир Зеленски лично отговорен за първия му импийчмънт и гледа на много от най-добрите американски експерти по темата Русия, дори на тези, работили за него, като съучастници в това“, посочва Ленард. Той допълва, че позицията на Тръмп за НАТО е също толкова лична, както се вижда от скорошната му заплаха да позволи на Русия да „прави каквото, по дяволите, си поиска“ с със страните членки, които не плащат вноските си.

Тръмп с нова порция бомбастични изказвания за НАТО, Русия и ЕС

През последните три години, в подготовка за второто президентство на Тръмп, сложната идеологическа екосистема се фокусира върху трансформирането на личните му оплаквания в политики, които той би могъл да предприеме, коментира още Ленард за бившия американски президент и настоящ кандидат на републиканците. Концепцията на Центъра за обновяване на Америка за „латентно НАТО“, според която САЩ ще запазят ядрения чадър над Европа, но ще изтеглят сухопътните сили от континента, е отличен пример за това, посочва експертът.

Сенатът на САЩ прие $95,3 млрд. за Украйна, но пътят на помощта е несигурен

Със сигурност Тръмп не е първият президент на САЩ, който критикува европейските съюзници на САЩ, че не допринасят достатъчно за алианса. Но предложението за „спящо НАТО“ надхвърля простото „споделяне на тежестта“, застъпвайки се за нова политика на „прехвърляне на тежестта“. То е призив за прехвърляне на отговорността от САЩ към техните европейски съюзници, заявява Ленард в анализа си и добавя:

Въпреки реалната възможност за победа на Тръмп, европейските правителства се забавиха да признаят зловещите последици от такъв резултат.

Но тъй като Украйна се бори да се защитава, трудностите при получаването на законопроект за допълнително финансиране през Конгреса принудиха американските политици да се изправят пред реалността. Мнозина във Вашингтон са разочаровани от украинците, особено от неуспеха на Зеленски да премине от офанзивна към отбранителна тактика и нежеланието му да набира мъже под 27-годишна възраст, коментира директорът на Европейския съвет за външни отношения.

Лагард: Европа трябва да вземе тежки решения, ако Тръмп бъде преизбран

Американските политици също така изглеждат объркани от разделенията в Европа.

Срещата на върха на Европейския съвет от миналия месец подчерта противоречивия подход на Европейския съюз. Докато европейските правителства най-после са сериозни по въпроса за отбраната и как да я финансират, самовлюбените кавги – особено между Франция и Германия – продължават, а лидерите показват объркваща липса на готовност да действат спешно, посочва Марк Ленард.

През следващите шест месеца европейските страни трябва да решат как да осигурят основни боеприпаси и да увеличат финансирането си за отбрана. Те трябва и да начертаят план за укрепване на позицията на Украйна, тъй като руският президент Владимир Путин едва ли ще преговаря, ако смята, че Украйна е на ръба на поражението и че нейните западни поддръжници губят решимостта си, коментира Ленард и добавя:

Европейците, които сега настояват за прекратяване на огъня, на практика се прострелват в крака.

На този фон мнозина се опасяват, че през юни Европейските избори биха могли да катализират глобална промяна към крайната десница. Скорошен доклад на Европейския съвет за международни отношения обаче предполага, че докато крайнодесните партии се издигат в социологическите проучвания в цяла Европа, тази тенденция не е непременно предвестник на появата на глобално движение на Тръмп. Дори в Унгария само 28% от анкетираните заявяват, че биха приветствали втори мандат на Тръмп.

Най-убедителният аргумент, който основните европейски партии могат да изтъкнат в навечерието на изборите, е спешната нужда от геополитически ориентиран ЕС.

Независимо от съдбата на пакета от помощи на САЩ, бъдещето на европейците трябва да се определя от техните собствени изборни и политически процеси, а не от американската политическа динамика, пише Ленард и заключва:

Това е единственият начин политическият театър на абсурда в Европа да не се превърне в откровена трагедия.