Прекарах детството си със заровен в книгите нос. Книжарницата беше еквивалент на магазин за бонбони. След това в колежа натрупах огромно количество книги. След време, вече като всеки зрял човек, свободното ми време за четене силно намаля, пише Шифран Комбиц от изданието Apartmenttherapy.

След като се оженва, се налага да се премести.

Тогава реших, че трябва да редуцирам библиотеката си. За изненада – това не беше нещо, което ме накара да се чувствам тъжен. Вместо това заобичах силно книгите, които запазих. Те бяха онези, които са оставили следа в мен, продължава разказа си Комбиц.

В последно време, благодарение на изобретение като електронната книга, имам възможност да чета в леглото, дори и нощната лампа да е загасена. Често четях вечерно време като дете. Да, електронните книги не заемат физическо място, но все още ми харесва да заемам книги от библиотеката.

Те не ми костват почти нищо. Чувствам се свободен да ги „пробвам“, когато нямам намерение да купувам нищо, пише още той.

Но има моменти, когато иска да си купи книга – такава от хартия.

Писателят, който печели милиони, но кара стара MazdaДжордж Р. Р. Мартин продължава да живее в скромната си къща в Санта Фе

Ако прочета книга и тя остави в мен следа и която искам да препоръчам и на приятели, тогава задължително става част от библиотеката ми, уточнява той.

Защо прави така?

Обичам да подкрепям местната библиотека, тъй като обожавам да чета. Има обаче малко книги, които след като съм заел, решавам да купя. Купувам книги, които ме „докосват“ по един или друг начин.

С покупката си подкрепям авторите, които имат значение за мен. Моята философия е, че когато искам повече добри книги от автори, които обогатяват живота ми, аз трябва да ги подкрепям.