За ниските мъже се носят легенди – и позитивни, и негативни. От това, че са злобни, агресивни и комплексирани до установеното (уж чрез разни проучвания), че се развеждат по-рядко, печелят повече пари и поемат по-често задължения в домакинството.

Има хора, които не обръщат внимание на подобни клишета. В немалко случаи обаче тази обществена стигма към по-ниските мъже може да превърне живота им в ад. Или да ги накара да предприемат драстични мерки, за да решат проблема дори с риск за здравето си.

Тук наистина става дума за нещо опасно. Да пораснеш с още няколко сантиметра в зряла възраст не е невъзможно, но трябва да си готов да платиш цената. А тя е висока – счупване на краката, тежка операция, силни болки за дълго време. Резултатът след всичко това е, че може би ще добавиш към ръста си 6-7-8 сантиметра. Струва и много пари.

Кой би се подложил на подобно нещо? Отговорът е лесен – нисък мъж, на когото му е писнало да е нисък

Като тийнеджър Луис, чието име е променено, пораства до 165 см, което е десетина сантиметра под средния ръст за Великобритания, разказва The Guardian.

Младежът никак не се харесва, а един от най-лошите му спомени е как едно момиче му казало, че е толкова готин, че заслужава да бъде висок. Преди години той решава да плати няколко десетки хиляди паунда за операция по увеличаване на ръста. Хирургът трябва да счупи краката му, да монтира в тях специални пластини и през следващите месеци, в периода на възстановяване, да се надяват, че всичко ще е наред.

Формално това се води пластична операция, но тя е особено рискова, защото ако нещо се обърка, пациентът може да получи тежки увреждания, ако не и инвалидност. И въпреки всичко желаещи има.

„Основният двигател, за съжаление, са парите“, казва един от лекарите, пионери в областта – Дрор Пейли. Той е специалист по удължаване и реконструкция на крайници. Казва, че за първи път ортопедичната хирургия се намесва в полето на пластичната. Но това изобщо не означава, че всичко минава гладко.

Техниките за извършване на такава операция са различни, но масово се ползват металните пластини, известни у нас и като пирони. Тяхното първо предназначение е стабилизиране на коста и често влизат в употреба при тежки счупвания. В случая обаче травмата се причинява умишлено.

До тук е лесната част. В периода на възстановяване около крака се поставя устройство, създаващо магнитно поле. То активира самата пластина, която е телескопична. По няколко пъти дневно тя „разтяга“ двете половини на счупената кост с около милиметър на ден.

И тъй като организмът усеща празнината, той се опитва да я запълни, създавайки нова костна тъкан.

Този процес продължава няколко седмици като на пациента може да му се наложи да се движи с инвалидна количка. След това започват месеци физиотерапия, за да се адаптират и мускулите към новото положение.

Подобно „удоволствие“ струва около 100 хил. долара

Цената обаче може да скочи три пъти, ако пациентът поиска да се удължат и двете му големи кости на краката – бедрена и подбедрица – т.е. общо четири. При този пълен пакет ръстът може да бъде увеличен с около 16 см.

Тъй като операциите са скъпи и популярни, неизменно оферти се появяват от клиники в страните, известни с т.нар. медицински туризъм като Турция или Индия. В Истанбул има клиника, която се казва „Искам да съм по-висок“. На сайта си тя твърди, че през последните 10 години са оперирали над 650 души.

Д-р Пейли обаче обяснява, че все повече ортопеди започват да се рекламират като специалисти в областта без да имат достатъчно опит и знания. Винаги има опасност от усложения като инфекции и разместване на стави, обяснява той.

„Има потенциална възможност пациентът да бъде осакатен и към това трябва да се подхожда много отговорно“, казва лекарят.

„Винаги се опитвам да ги разубедя“, заявява пък друг специалист – проф. Хамиш Симпсън от университета в Единбърг. Самият той не извършва подобни операции, но често се сблъсква с пациенти, които търсят услугата.

„Дори и при най-добрия лекар, рискът от усложнения е два пъти по-голям от този при операция за смяна на колянна става“, обяснява Симпсън.

Първата подобна операция Пейли прави през 1988 г. По онова време на тези интервенции обаче се гледа по различно – като на начин да се помогне на пострадали или родени с някакви увреждания, които в противен случай биха имали тежък живот.

Нещата се променят коренно през 2011 г., когато започва използването на нов тип пластини – те позволяват известно натоварване на крайниците и преди пълното възстановяване от операцията. Дори когато преди година се появяват съмнения за съвместимостта на пластините с човешкия организъм, търсенето на услугата не намалява.

Така всяка година делът на пациентите расте, а лекарите се рекламират все по-агресивно. 95% от преминаващите тази процедура са мъже. И ако за някой това може да е полезно и да му помогне да живее по-добре, не бива да се забравя, че има и тъмна страна.

Тези операции всъщност повдигат много сериозни въпроси

На първо място е темата за суетата и какво са готови да направят хората в нейно име. Но трябва да се търсят и причините. Непрекъснатото облъчване с образи, особено през социалните мрежи, води до превръщането им в стандарт.

Затова всички хлапаци са убедени, че трябва да са високи над 180 см. Иначе момичетата няма да ги харесват.

„Първият въпрос, който им се задава след като видят снимката им, е „Колко си висок“, разказва баща, чийто син е убеден, че трябва да си направи операция.

Средният ръст на мъжете варира в зависимост от това къде са родени. За най-високи в света минават в нидерландците където обичайно се извисяват на около 182.5 см. В САЩ средният ръст е малко над 175 см, а в Азия и Латинска Америка – под 170 см.

Тази суха статистика обаче едва ли може да разубеди хлапак в разгара на пубертета, който е решил, че животът му е ад и никое момиче не го харесва заради ръста му. Има и друга важна особеност.

Подигравките към ниските мъже се смятат за нещо почти нормално. Към тях няма силна обществена реакция, няма заклеймяване. Това допълнително усложнява ситуацията. Или както казва първият герой в тази история:

„Мисля, че това е един от последните предразсъдъци, които се смятат за нещо нормално. Интересно е, че хората се фиксират върху нещо което не можеш промениш“.

Всъщност можеш. Ако си готов да платиш цената.