Арогантен и неспособен да учи"

Когато учител използва тези думи, за да опише ученик, това е едно. Но когато в това описание попада Федералният резерв на САЩ, то последиците са глобални, коментира Бил Флекенщайн пред MSN, който е дългогодишен критик на действията на централната банка на САЩ.

Все още без идея за тези балони

Фредерик Мишкин, бивш член на борда на ФЕД, пишейки статия наскоро, показва че той и вероятно другите членове на институцията, не са научили нищо от ужасните последствия от техните действия при печатането на пари в последните две десетилетия, казва анализаторът.

Самото заглавие на материала на Мишкин казва всичко: „Не всички балони представляват риск за икономиката". Според Флекенщайн всеки балон изправя пред голям риск икономиката, за това те трябва да бъдат избягвани.

Как Федералният резерв създава пари

Междувременно, докато двата най-големи балона в историята на САЩ (тези в акции и имоти) се развиваха, повечето хора изглежда не бяха способни да ги идентифицират. Сега думата „балон" е повтаряна постоянно и всеки изглежда вярва, че няколко такива са в развитие в различни области.

При всеки случай полудяла тълпа може да създаде балон при всичко. Но когато това психическо състояние почука на вратата на централни банки, като тази в САЩ под настойничеството на Алън Грийнспан и Бен Бернанке (на които се подражава сега почти навсякъде), следват невероятно унищожителни политики.

Няма от какво да се боим?

Мишкин започва статията си с това, че потенциален нов рунд от балони няма (обратно на очакванията на други) „да осигурят причина за ФЕД да излезе от политиката си на нулеви лихви по-скоро рано, от колкото късно".

Това е пореден пример, че само много висока инфлация или по-вероятно по-ниска безработица, ще накарат ФЕД да затегне политиката си като повиши лихвите.

Някой може би помнят мантрата на Грийнспан, че балоните не могат да бъдат открити предварително. Но според Флекенщайн на практика гореспоменатите балони бе невъзможно да бъдат пропуснати от някой със здраво мислене (въпреки че много хора го направиха).

Сега Мишкин ни кара да вярваме, че той може на практика да идентифицира балони стига да са от определена разновидност, тези които той нарича „балони на кредитния бум". В общи линии той описва балона на недвижимите имоти, който бе подхранен от безумните кредитни политики в периода 2001-2008 г.

Лоши балони, добри балони

Мишкин разграничава този балон от това, което нарича „чист балон на ирационалното изобилие", под който има предвид фондовия балон достигнал върха си през март 2000 г. Той казва че има разлика (кредитните балони са много по-опасни, коментира Флекенщайн) и че балоните на ирационалното изобилие не са нещо, за което да се тревожим, защото технологичният балон тогава е бил „последван от лека рецесия".

Разбира се, тази рецесия беше лека, защото последва печатане на пари от правителството на САЩ, което пък помогна да ускори кредитния балон, който Мишкин сега вярва е нещо, което е можело да се (само) помисли да се предотврати.

Както виждате, той не е напълно сигурен че тези кредитни балони трябва да бъдат спрени. Той предлага че ако се открие, че кредитен балон е в зародиш си „може да има причина за монетарната политика да се намеси".

Мишкин невъзможен (бел. р. - игра на думи от страна на автора: Mishkin impossible - Mission impossible)

Според Бил Флекенщайн - след толкова загуби на работни места и почти колапс на финансовата система, което накара на практика ФЕД да раздава пари, сваляйки лихвите на практика до нула и да едновременно с това бяха похарчени трилиони долари под формата на кредитиране и спасителни схеми - диригентите на най-големите балони в историята не са научили нищо от грешките си.