Българска фондова борса навърши през 2007 г. десет години от превръщането й в ядро на капиталовия пазар в България. През октомври 1997 г. започват и първите редовни търговски сесии на БФБ.

Това ще рече, че днес се честват и десет години държавно участие в структурата на капиталовия пазар като гарант за стабилното му функциониране. През последните месеци и дни мъглата около бъдещето на БФБ започна да се вдига, макар до голямата си степен да остава все така гъста. Скоростта на процеса е променлива, каквито са и сигналите на правителството в усилията си да открие своя стратегически партньор.

Отговорът на въпроса "Какво се промени през изтеклото време на Българска фондова борса?" ще се потърси в изготвените през годините стратегически документи за развитие на капиталовия пазар в страната.

Консолидацията на многобройните регионални борси (около 30 до средата на 90-те години) в Българска фондова борса - София става през лятото на 1997 г. Тогава държавата, в лицето на МФ, придобива с апорт на непарична вноска своите 44% от капитала на БФБ. Ролята й на гарант за стабилността и развитието на пазара тогава е оправдана.

Принудителното листване на приватизираните от двете вълни на масовата приватизация компании на БФБ е основният принос на държавата за развитието на пазара през годините. През 1998 г. броят на публичните компании е 308 дружества, чиито акции се търгуват на свободния пазар на БФБ. На официалния сегмент е регистрирана единствено емисията на Елкабел - Бургас. Това сочат данните от първата Програма за развитие на капиталовия пазар в България от 1998 г.

Месечният оборот от ноември 1997 г. до януари 1998 г. съответно е бил 30 млрд. лв., 44 млрд. лв. и 40 млрд. лв., като сумите са в деноминирани левове. Пазарната капитализация на официалния пазар е била 17 млрд. лв. , а на свободния пазар 2000 млрд. лв. (едва 20% от акциите обаче се търгуват и още по-малък процент от тях активно).

Според стратегическия документ проблемите на капиталовия пазар в края на 90-те години са главно четири. На първо място е недостатъчната нормативна база за капиталовия пазар и необходимост от регламентиране на понятието публично дружество.

Законодателните дупки са последвани от ограниченото предлагане на ценни книжа на пазара като се посочва, че наличните книжа не могат да задоволят вътрешното търсене и са недостатъчни, за да привлекат интереса на външни инвеститори. Основна задача е активизиране на облигационния пазар.

Неукрепналостта на капиталовите институции (Централен Депозитар, сегашната Комисия за финансов надзор, инвестиционни посредници и др.) е третият проблем. Накрая идва и неподходящото данъчно третиране на капиталовия пазар и особено в частта за облагане на приходите от сделки с ценни книжа и от дивиденти за физически лица.

Според Програмата Българска фондова борса прилича по-скоро на институционализиран извънборсов пазар, където режимът за спазване на изискванията към емитентите от проспект и разкриване на информация не е строг.

Приоритетите в развитието на пазара са утвърждаването на официалния пазар на акции като най-качествен на БФБ, развитието на търговската система, усилита по привличане на нови емитенти при по-строги правила, подобряване на информационната дейност на борсата и др.

През 2005 г. се появява и последният засега стратегически документ за развитието на БФБ – Анализ на капиталовия пазар и стратегия на БФБ за неговото развитие до 2007 г. Документът е изготвен от екип на Центъра за икономическо развитие с ръководител Ивайло Николов. (Преди появата на Стратегията, през 2002 г. е приета втора Програма за развитие и стимулиране на капиталовия пазар от Министерството на икономиката)

Според данни от Стратегията пазарната капитализация на БФБ към БВП през 2004 г. е 10.60% при над 65% дял на активите на банковата система.

Регистрираните емисии от 2000 г. до 2004 г. намаляват от 524 на 333 компании. Годишният оборот преди три години е бил близо 870 млн. лв. при 124 млн. лв. през 2000 г., а пазарната капитализация на БФБ нараства от 1.287 млн. лв. през 2000 г. на 4.033 млрд. лв.

Нараства и броят на регистрираните облигационни емисии - от 3 такива през 2000 г. на 29 през 2004 г. при номинална стойност от почти 317 млн. лв. след 2001 г. Ако през 2000 г. средномесечните обороти са били 10.596 млн. лв., то през 2004 г. са 122.392 млн.лв.

Проблемите пред БФБ, изведени в Стратегията, са непопулярността на капиталовия пазар сред частния сектор и потенциалните инвеститори, както и ограничено присъствие на професионални и чужди инвеститори. Голяма част от обемите и оборотите на БФБ са от сделки с компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове, а вторичната търговия с акциите се характеризира с крайно ограничен free-float.

Ликвидността остава ниска и съсредоточена в отделни емисии, а облигационният пазар е с второстепенно значение. Данъчното стимулиране на търговията с ценни книжа и популяризиране на капиталовия пазар остават болни теми. В документа се посочва, че въвеждането на системата за търговия COBOS има положителен ефект за популяризиране на БФБ, но реализираните обеми и обороти остават ниски.

От последните години борсата е във възход и това го доказват основните борсови индекси. Така че да се дадат положителни примери във всяко едно отношение едва ли ще е проблем.

По последни данни пазарната капитализация на БФБ достигна 27.869 млрд. лв., което е над 50% от БВП. През деня се регистрираха сделки за 22 млн. лв. като определено с превес са сделките с акции.

От началото на годината на Борсата са регистрирани 29 нови публични компании. От тях 6 са провели IPO, а новите дружества със специална инвестиционна цел са 15. Това показва, че борсата започна реално да обслужва нуждите на българския бизнес. Влиянието на чужди инвеститори в проведените IPO варира между 50-60%.

Регистрираните на БФБ емисии облигации през тази година са около 80.

Проблемът с ликвидността остава, макар през последните месеци не една компания да преобразува натрупаните си резерви в основен капитал, а списъкът на компаниите от официалния борсов сегмент постоянно се допълва.

Със серия от регионални кръгли маси борсата се доближи по-близо до бизнеса, а в края на миналата година стана ясно, че борсата обмисля пускането на специален сегмент за МСП. През последните години се извършиха и структурни промени в самата борса.

Последната голяма новина около развитието на БФБ е одобреното предложение на Deutsche Boerse за подсигуряване на търговска платформа, което ще даде възможност за директен достъп на чужди инвеститори до търговия с български акции.
Това са малка част от примери, с които може да се онагледи развитието на капиталовия ни пазар.

Не бива да се забравя обаче, че изведените от Стратегията за развитие на капиталовия пазар проблеми в началото на 2005 г. все още са актуални. Актуален е и въпросът "Какво следва оттук нататък?".