Дългове и долари

2492
Дългове и долари

И абсолютните, и относителните показатели на американската задлъжнялост впечатляват. Цифрите за 2009 г., публикувани наскоро от ФЕД показват, че при БНП от 14.3 трлн. долара, дългът на населението е 13.5 трлн. долара, корпоративните задължения - 7.2 трлн. долара, и федерален дълг - 7.8 трлн. долара (с включването на системата на социално застраховане - 11.9 трлн. долара). Общата задлъжнялост (плюс дълговете на щати, агенции и прочие) е 50.4 трлн. долара.

Динамиката на дълговете в кризисния период показва, че нарастването на държавния дълг е по-голямо, спрямо компенсацията, която се наблюдава при намаляване на задлъжнялостта в някои сектори на икономиката. Така например, вече в седем поредни тримесечия задлъжнялостта на населението по ипотечни кредити намалява, въпреки че от пиковия момент съкращението е с близо 3%. Цяла година финансовият сектор изправя дълговете си, като резултатът е спад от 8.4%. А ето, че федералното правителство увеличи за последните осем тримесечия нивото на дълг с 52.4%.

Няма нищо странно в това, че по данните на Министерството на финансите на САЩ, търсенето на американски правителствени облигации през декември 2009 г. се сви с рекордните 53 млрд. щатски долара. Основната причина за това е решението на Китай да намали дела на щатски облигации в портфейла си с 34 млрд. долара. Сега Япония зае отново челна позиция сред чуждестранните притежатели на щатски ДЦК.

Нарастват страховете, че за финансирането на огромния американски дълг може и да не се намерят нито средства, нито желаещи. Ако ли пък търсенето на американски правителствени облигации се окаже недостатъчно, непласираното количество ценни книжа ще изкупи ФЕД, което означава директна монетаризация на дълга и „щети" върху американската валута. Разбира се, ползите в този сценарий са малко, се казва в анализ на Експерт.ру.

Трябва да се посочи, че ФЕД винаги са придобивали голямо количество ценни книжа, емитирани от американското правителство и използва операциите с тях в качеството им на основен инструмент за регулиране на лихвените проценти. Но в предполагаемите обстоятелства, размерът на тези операции може да излезе далеч извън пределите на необходимото за целите на паричната политика и да превърне режима на финансиране на дефицита в бюджета от повече или по-малко нормален, в извънредно опасен.

Всичко това укрепва позициите на онези, които очакват рязък спад на долара. Но преди да разиграваме каквито и да било сценарии, нека видим каква роля играе доларът в съвременната световна икономика.

Зоната на долара

В един от последните броеве на Current Issues, публикуван от Федералната банка на Ню Йорк, икономистът на банката Линда Голдбърг изнася следните данни - в края на март 2009 г., паричната доларова маса в обращение по света надхвърля 890 милиарда. От тях 65% са извън пределите на САЩ, или това са към 580 млрд. долара. Три четвърти от всички 100-доларови купюри, 55% от всички 50-доларови купюри и 60% от банкнотите на стойност 20 долара са в обращение зад граница. При това най-голяма част от оборота се дължи на Русия, бившите съветски републики и на страните от Латинска Америка.

В действителност, увеличаване на масата на валутата зад граница е изгодно за САЩ, до колкото това гарантира не само предоставяне на безлихвен кредит, но и кредит с отрицателна лихва. Ако държите долари в брой, с намерение да ги изхарчите, да кажем след година, то вашите спестявания за тази година не само няма да нараснат, но и ще се обезценят с размера на инфлацията.

Нивото на инфлацията ще е равно на това на отрицателния лихвен процент по вашите спестявания. По прогнози на ФЕД, този инфлационен данък, иначе наричан „сеньораж", ще носи на Америка 30 млрд. долара годишно, без тук да влизат разходите по поддържане на циркулиращата в обращение валута. Много държави по света ще плащат този данък на Америка, поради неспособността да гарантират в достатъчна степен доверието на собствените си граждани към спестявания в национална валута.

Но всичко казано до тук засяга парите в брой, които са много по-малко, от неналичните, намиращи се по сметки на чуждестранни държавни учреждения, на граждани, компании, банки и прочие нерезиденти.

Някои страни дори използват долара като законно платежно средство на територията си. Държавите във валутен борд печатат своя валута, но в количество, което е строго ограничено от текущите доларови резерви. Повече от половината от всички валути са привързани към курса на щатския долар под една или друга форма.

В резултат съвкупният брутен национален продукт на доларовата зона, без дори да броим САЩ, надхвърля една трета от световната икономика. Над 86% от всички валутни транзакции са с долари, когато делът на еврото е от едва 37%. В долари са деноминирани 39% от всички, емитирани по света, дългови инструменти - облигации, кредити и т.н. Главно това правят емитентите от Близкия Изток, Латинска Америка, Азия и Тихоокеанския басейн.

При подобна роля на долара хаотичното му понижение не може да не предизвика дълбоки сътресения в световната икономика - в най-остра форма. Трудно е да си представим подробности от подобен процес, както и надеждни укрития от неговите проявления и последици.

Ясно е, че за самата Америка ерозията на долара е стратегически опасна тенденция. Ако доларът престане да бъде основна резервна валута в света, то САЩ губят значителна част от изолираността си от валутни сътресения в световната икономика, ще загубят способността да извършват трансмисия на своята финансова стратегия и монетарна политика в други страни, да интернационализират собствените си кризи.

Да и лесното финансиране на собствения дълг ще стане много по-сложно. Днес САЩ практически са защитени от дефолт по своите задължения, защото всички заеми са в национална валута. Но със загубата на сегашния статут на долара ще нарасне вероятността от финансиране и в чужда валута. Това донякъде би имал дисциплиниращ ефект върху навика за задействане на печатната машина.

Ако допуснем, че доларът загуби статута си на основна резервна валута, то тогава ще увисне и понятието „резервна валута". След Азиатската криза, когато бързоразвиващите се страни от Югоизточна Азия се сблъскаха с дълбоките несъответствия между динамиката на своите експортноориентирани сектори и националната финансова система, бе необходимо бързо и решително укрепване на националните валути, акумулирайки невиждани преди това резерви от централните банки.

Колкото повече стабилна валута, като щатския долар, има в балансите на централната банка, толкова повече се завръща доверието към националната валута, емитирана от тази банка. Това бяха златни времена за правителството на САЩ, което можеше да осигури на новите колекционери на долари нови и нови емисии на свои дългови инструменти. Но ако доларът престане да е стабилна валута, то тогава е неразбираемо, защо обилните му запаси трябва да укрепват доверието към националната валута на страните, които са го акумулирали.

Но ако се престане с трупането на долари, като резерви от централните банки, то какво ще го замени? Евро? Злато? Юан?

По друг начин

Повратната точка, която смени посоката на фондовите пазари по света, стана общото заявление на министъра на финансите на САЩ и съвета на управляващите ФЕД през март 2009 г., с което най-общо казано те увериха, че властите няма да допуснат повече банкрути на нито една голяма финансова институция, каквото и да им струва това.

В този момент, когато съдбата на гиганти във финансовата индустрия като Citigroup и Bank of America висеше на косъм, подобно изявление означаваше, че правителството де факто е готово да национализира пазарните рискове чрез неограничена употреба на печатницата. Разбира се, сърцето на пазара заби отново и така започна дългият път към върха.

Кой първи се възмути? Това бяха китайските власти, които съзряха в новата американска политика директна заплаха за стойността на доларовите си активи. Реакцията им бе опит за диверсифициране на валутните резерви. Китай започна свръх всяка физическа нужда да купува по целия свят петрол и други суровини, защото САЩ могат да създават произволен брой долари, но не могат така лесно да увеличат физическия обем на полезните изкопаеми.

Китай започна да трупа стратегически запаси.

След няколко тримесечия усилия на Китай да диверсифицира резервите стана ясно, че доларите в баланса на Централната банка са повече от преди. Една от причините бе известното съживяване на китайския износ след летно-есенната стабилизация в Америка.

Другата причина е още по-любопитна.

Moщната кредитна инжекция на ФЕД напълни хазната на големите финансови институции на САЩ. Тези средства не намериха и не намират широко приложение в американската икономика. Там има все по-малко и по-малко надеждни кредитополучатели, както и желаещи да ги кредитират американски банки.

Няма нищо учудващо, че горещите пари се насочиха да търсят по-перспективни места на картата на планетата. И ето го Китай, който първи усети влиянието на потока, изстрелял бързо и китайския фондов пазар, и китайския сектор на недвижими имоти, надувайки тук и там нови „балони".

Вярна на своята стратегия на привързан курс на юана към долара, Централната банка на Китай започна да изкупува лавинообразно постъпващите в страната долари, с които придобиваше американски ДЦК, както бе и в докризисни времена. В действителност се случи добре замаскирана монетаризация на американския дълг.

Щеше да се вдигне голяма врява, ако ФЕД изкупуваше директно правителствени облигации на САЩ, но това бе туширано успешно, чрез съвместните усилия на американските финансови институции, китайските пазари и Централната банка на Китай, а действията на ФЕД не предизвикаха ничии критики.

*Публикувано със съкращения

Станете наш почитател във Facebook

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

al
# 0
21:04 | 15 April 2010
ok
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.820 0.00%
  • BGREIT 114.350 0.00%
  • BGTR30 547.120 0.00%
  • BGBX40 130.790 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1776 1.1777
  • GBP/USD 1.3219 1.3220
  • USD/JPY 113.6800 113.6920
  • USD/CHF 0.9833 0.9835
  • USD/CAD 1.2614 1.2616
  • AUD/USD 0.7832 0.7833
  • USD/BGN 1.6607 1.6610
Ask Bid
  • DOW JONES 23328.76 23332.76
  • S&P500 2574.72 2575.22
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5371.33 5373.33
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7517.59 7519.09
  • ПЕТРОЛ 52.04 52.09
  • ЗЛАТО 1276.49 1276.99
  • СРЕБРО 16.98 17.01

Видео